Преди проверката – 10 неща, които всеки говедовъд трябва да провери
Броят на животните може да съвпада, а данните за отделно говедо да са грешни. Затова самопроверката започва от стадото, минава през ушните марки и завършва с документите и справките във ВетИС.
Списък за самопроверка
- Избран ли е правилният животновъден обект. Стопанинът сверява регистрационния номер на обекта в справката от ВетИС с удостоверението за регистрация. Ако стопанисва няколко обекта, прави сверка за всеки поотделно.
- Сверени ли са броят и списъкът на наличните животни. Стопанинът брои говедата по групи и сравнява фактическата наличност със записите за същия обект към същата дата. Дори при равен брой сравнява индивидуалните номера. Една продадена крава, останала в списъка, може да прикрие липсващ запис за новопостъпила юница.
- Дали всички ушните марки са налични и четливи. При обхода стопанинът отбелязва падналите и нечетливите марки и проверява дали е уведомил обслужващия ветеринарен лекар и дали е поставена заместваща марка.
- Дали последните раждания са проследени. За всяко новородено теле стопанинът сверява датата на раждане, номера на майката и подаденото уведомление. При вече идентифицирано теле сверява и неговия номер с данните във ВетИС.
- Дали закупените животни са отразени в правилния обект. За всяко постъпило говедо стопанинът сравнява номера на ушната марка, датата на пристигане и данните в документите с това, което вижда във ВетИС.
- Дали продажбите и преместванията са отразени. Стопанинът сверява ушната марка, датата на напускане и обекта на местоназначение с документа за придвижване и справката за движенията. Животното може да се вижда в справка за минал период, през който е било във фермата.
- Дали смъртните случаи са отразени. Стопанинът сравнява номера на ушната марка и датата на събитието в записите на фермата, уведомлението и наличните документи за предаване на трупа. Ако животното още фигурира като налично, проверява случая с обслужващия ветеринарен лекар.
- Дали последните уведомления могат да бъдат намерени. Стопанинът проверява датата и номера на всяко подадено уведомление и дали е потвърдено. Отделно сверява дали промяната е отразена в данните за конкретното животно.
- Дали дневниците, паспортите и документите за придвижване са подръка. Стопанинът проверява дали приложимите за фермата дневници са попълнени, дали паспортите на говедата в стадото са подписани и налични и дали може да намери документите за придвижване. Законът изисква тези документи за придвижване да се пазят поне три години от издаването им.
- Проверена ли е годишната инвентаризация. За обектите, регистрирани по чл. 137, ал. 1–9 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, инвентаризацията се извършва ежегодно до 20 октомври. Декларацията по образец се подава до официалния ветеринарен лекар, отговарящ за общината, до 7 работни дни от извършването на инвентаризацията. Стопанинът проверява датата на преброяването и дали декларацията е подадена в срок.
Какво се прави при разминаване
Стопанинът записва номера на ушната марка, номера на обекта, датата на събитието и какво точно се разминава. Ако има подадено уведомление, добавя и неговия номер. С тези данни и съответния документ обслужващият ветеринарен лекар може да провери конкретния случай.
Първата сверка може да започне още при следващия обход на стадото. Най-лесно се проследяват последните промени, докато датите са ясни, а документите са подръка.
За да няма изненади във фермата:
1 част/ Кои срокове фермерът не бива да пропуска
2 част/ Уведомлението е подадено. Отразена ли е промяната във ВетИС?
3част/ От ушната марка до ВетИС – 10 стъпки за самопроверка във фермата
