Когато болното преживно животно не приема достатъчно храна, първият въпрос е дали храносмилателната му система все още може да бъде използвана. Ако животното може да приема и усвоява храна, храненето през устата или чрез сонда обикновено е предпочитаният вариант. Храненето през вената се използва като резервна възможност, когато нормалното хранене не е достатъчно или не може да се приложи.
Парентералното хранене представлява подаване на хранителни вещества директно в кръвта. То може да осигури част от необходимата енергия и други хранителни вещества на животно, което не може да приема или усвоява достатъчно храна. При тежко болни животни това може да бъде важно, защото продължителното недохранване води до отслабване и затруднява възстановяването.
Това обаче не означава, че всяко животно, което временно отказва храна, трябва да бъде хранено през вената. Ако храносмилателният тракт функционира, храненето през него има предимство. То поддържа работата на червата и нормалното състояние на храносмилателната система. При телета например ентералното хранене – чрез сучене или внимателно хранене със сонда – се използва, когато животното не може да приема достатъчно мляко самостоятелно.
До парентерално хранене може да се стигне при тежко заболяване, продължителен отказ от храна или когато храносмилателната система не може да понася необходимото количество хранителни вещества. При някои тежко болни телета, например при развитие на застой на храносмилателния тракт и невъзможност да се понася достатъчно мляко, може да се наложи частично или пълно парентерално хранене.
Особено важно е да се различават венозните течности от парентералното хранене. Инфузията с физиологичен или електролитен разтвор може да помогне за възстановяване на водата и солите, но сама по себе си не осигурява пълноценно хранене. При тежко обезводнени телета венозната терапия е основна част от лечението, но когато животното може да приема мляко, то не трябва да бъде лишавано от него само защото получава инфузия.
Парентералното хранене изисква много по-голям контрол от обикновеното хранене. Следят се състоянието на животното, водният баланс, електролитите, нивата на глюкозата, както и показателите за работата на бъбреците и черния дроб. При продължително гладуване храненето трябва да се възстановява постепенно, защото прекалено бързото подаване на хранителни вещества също може да създаде метаболитни проблеми.
Друг недостатък е, че този метод е по-скъп и технически по-сложен. Необходим е венозен достъп и постоянно наблюдение, а рискът от усложнения се увеличава при продължително използване на катетър. Затова парентералното хранене не е заместител на нормалната дажба, а средство за поддържане на животното в ситуации, в които обичайното хранене временно не е възможно.
Основното правило е просто: ако храносмилателният тракт работи, той трябва да се използва. Храненето през устата или със сонда остава предпочитаният начин, когато животното го понася. Храненето през вената се запазва за случаите, при които това не е възможно или не осигурява необходимата подкрепа. Решението трябва да бъде направено според конкретното заболяване и състояние на животното, а при тежки случаи – под ветеринарен контрол.
БОЛНИТЕ ПРЕЖИВНИ ЖИВОТНИ И ХРАНЕНЕТО:
Храненето на болното животно е част от лечението
Колко храна е нужна на болната крава, овца или коза
Защо малко и често е по-добре при болно животно
Търбухът страда първи, когато животното гладува
При разстройство млякото не трябва автоматично да се спира на телето
Храненето със сонда не е безобидно
Кога болното животно се нуждае от хранене през вената
