Проверките на Българската агенция по безопасност на храните досега не са показали наличие на животновъди, които имат записани в информационната система стада, но не притежават животни. Това съобщи в предаването „Преди всички“ на БНР д-р Георги Чобанов, директор на дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните“ в Българската агенция по безопасност на храните.
При проверките се констатират по-малко от 10% животни с паднали ушни марки, уточни Чобанов.
„Животни, които би следвало да са записани към самото стадо и са записани с определена ушна марка. Когато на едно животно му е паднала ушната марка, ние не можем да удостоверим със сигурност дали става въпрос за същото животно или то е подменено“, поясни той.
„Засичали сме преди време торби с ушни марки за животни, които са предназначени за клане, включително при нелегален транспорт на животни, в транспортните средства сме констатирали ушни марки, които не са сложени на ушите на животните. Ветеринарното законодателство е ясно – когато има такива марки, марките се изземват веднага.“
Животни с неясна проследимост и без идентификация не могат да влязат в хранителната верига, конфискуват се в полза на държавата и се евтаназират, посочи Георги Чобанов пред БНР.
„Като цяло не разполагаме с данни, които да потвърждават думите на г-н Караколев (председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация – бел. ред.). В неговите твърдения липсва конкретика“, коментира той.
Как се контролира вписаното в системата за идентификация? Собственикът на животните отговаря за данните, които се въвеждат в системата, към момента обаче самите стопани нямат възможност да вписват данни, отбеляза д-р Чобанов.
„Това се извършва от регистрираните ветеринарни лекари, които имат сключен договор със съответния стопанин.“
При всяка проверка на конкретен животновъд се съпоставят въведените данни с това, което е на терен, допълни Георги Чобанов. Запитан какъв процент от фермерите се проверяват годишно, той изтъкна:
„По линия на идентификацията сме длъжни да проверяваме 5% от фермите в страната. Това е задължителната извадка. Отделно вървят проверки по всеки подаден сигнал.“
Потвърждават ли се съмненията на животновъди, че се проверяват едни и същи ферми, а на останалите е осигурен комфорт?
„Факт е, че когато един животновъд е хванат с нарушения, той е по-рисков и за следващата година за приготвянето на извадката“, коментира д-р Чобанов.
Изборът на отделните ферми за проверка се генерира автоматично по компютърен път и няма как да се твърди, че компютърът създава комфорт на определени хора, подчерта Георги Чобанов.
БАБХ
