В ролята си на загрижен специалист и активен потребител, той разкрива механизмите зад най-новите случаи на фалшифицирани продукти на пазара. Неговият професионален анализ има за цел да защити здравето на потребителите и да покаже истинската картина в сектора.
Д-р Людмил Антов: Настоящият коментар е провокиран от това, че на пазара за храни у нас „е открит“ фалшификат на известен бранд краве масло – „Дойче маркен бутер“, който свободно се продава като заместител на оригиналния продукт.
На етикета е написано, че това масло съдържа 82% мазнини, които са пастьоризирана сметана от краве мляко.
Лабораторният анализ обаче показва, че това „масло“ съдържа 98% мазнини, които са от немлечен произход – палмово масло, ядкови масла, свинска мас и други добавки.
Повтарям това, което се знае, за да покажа, че се касае за фалшифицирана храна, която е преминала през всички нива на лабораторен, експертен и търговски контрол и се продава свободно в магазините у нас.
Освен че познавам в детайли „системата“ за фалшифициране и нерегламентирано добавяне на втвърдени растителни мазнини в храни, аз съм и потребител.
С този коментар искам да информирам Негово Величество потребителят, който плаща сметката в магазина, какво представляват втвърдените растителни мазнини и защо са вредни за нашето здраве.
Големият проблем с влагането на растителните мазнини не е в това, че те се влагат масово в храните. В световен мащаб те се произвеждат в огромни количества и това им е предназначението (палмова, слънчогледова, рапична, соева, сусамова и др.), но неудобството при влагането им в храни е, че са течни, трудно се транспортират и съхраняват.
В световното производство на храни около 40% се използват в течно състояние, но 60% се преработват в твърди растителни мазнини.
Технологията на храните изисква мазнините да са твърди, защото имат висока точка на топене – около 56 – 57 °C, и са много по-„удобни“ за производство на храни от животинските мазнини, които имат много по-ниска точка на топене (например кравето масло се топи при 35 – 36 °C).
Големият проблем в преработката за втвърдяване на течни растителни мазнини е следният.
Съществуват два метода:
-
Втвърдяване чрез хидрогениране (обогатяване с водород) при висока температура. Това е евтин метод, но при него получената твърда мазнина съдържа висок процент дълговерижни ненаситени мастни киселини. Те са доказано вредни, защото човешкият организъм ги усвоява в много малък процент, те циркулират в кръвната плазма, натрупват се като плаки в кръвоносните съдове и намаляват сечението им.
-
Втвърдяване чрез естерифициране. Това е скъп метод, защото се изискват специфични условия, оборудване и катализатори. Получените твърди растителни мазнини съдържат основно късоверижни ненаситени мастни киселини, които се усвояват директно от клетките на човешкия организъм, и минимален процент ненаситени дълговерижни мастни киселини.
Вероятно се досещате, че основните втвърдени растителни мазнини, които се ползват за влагане в т.н. имитиращи храни с цел да се намали себестойността им (нискобюджетни), са хидрогенираните. Технологията допуска такова влагане в определени, максимално допустими концентрации, но когато това става в по-големи количества, е опасно за нашето здраве. Още по-опасното е, че в такива имитиращи продукти (т.н. ментета) много често не се обявява в етикета реалното количество на вложените втвърдени растителни мазнини.
Какви са мащабите на използваните втвърдени растителни мазнини у нас? Ако се направи прецизно проследяване на вноса (у нас няма инсталации за втвърдяване на течни растителни мазнини) през данните на ГД „Митници“ (номенклатурният номер на стоката е 1516 20 „Втвърдени растителни мазнини за хранителни цели“), се установява, че през 2024 г. у нас са внесени 42 000 тона, а през 2025 г. – 38 000 тона.
Това са огромни количества, които, ако се спазват правилата и се добавят в не повече от допустимите количества (12 – 15%), определят почти 400 000 тона храни.
В кои храни се добавят втвърдени растителни мазнини: всички видове торти, кремове за мазане, вафли, тестени изделия, слепени с кремове, бисквити, сухи пасти, протеинови десерти, сладкиши, сладоледи, „краве масло“, „кашкавал“, „сирене“, кисели млека, „екзотични храни“ на млечна основа и всяка друга, опакована в „страхотни“ опаковки храна, до която сте се докосвали.
Най-страшното е, че повечето от тези хранителни изкушения са предназначени за деца.
Производителите, чрез т.н. нелоялни търговски практики (промоции, „2 в 1“, клиентски карти и др.) и подвеждаща (заблуждаваща) реклама, ги правят неразличими от популярните търговски брандове, които нашият потребител познава и предпочита да купува.
Това е измама и е нарушаване на Закона.
Ние, потребителите, би трябвало да питаме оторизирания контролен орган (БАБХ) защо такива имитиращи продукти не се продават на отделни рафтове в магазина със специално обозначение и защо етикетът на такива продукти не се различава по нищо от оригиналния продукт, произведен по класическа, регистрирана и одобрена технология? Това ограничава правата на потребителя по Закона за защита на потребителите.
И накрая искам да добавя, че причините за добавяне на втвърдени растителни мазнини в млечните продукти са изцяло комерсиални, а не технологични.
Време е обаче да хвърлим ръкавицата и към гилдията на технолозите на млечни продукти у нас – нека излязат от лабораториите и да кажат цялата истина за нерегламентираното влагане на тези мазнини, вместо да мълчат колегиално.
Д-р Людмил Антов
Говедовъд: Нашата платформа остава отворена за коментари, професионални мнения и алтернативни технологични гледни точки. Очакваме вашите позиции и предложения, защото истината за храната ни засяга всички!
Според Говедовъд цялата тази статия трябваше да бъде публикувана с подчертан курсив, защото повдига изключително важна и болезнена тема, която засяга абсолютно всички ни.
