Субсидиите съществуват — но са насочени грешно
На теория влизането в ЕС трябваше да стимулира по-дребното земеделско производство. Получи се точно обратното — държавната политика реши да фаворизира големите производители за сметка на малките чрез управлението на субсидиите. Резултатът: развиха се големи ферми, а малките една по една започнаха да изчезват.
Браншът го казва ясно: Обвързаната подкрепа в животновъдството не може да бъде антикризисен инструмент. Тоест — парите идват, но не оправя кризата.
Еврофондовете се губят
При сегашните разчети България може да загуби между 80 и 200 млн. евро евросредства за земеделие само през 2026 г. Фермерите залагат на класическите мерки, а новите екологични и секторни инструменти трудно намират кандидати. Пари има — но системата не може да ги усвои.
Накратко: порочният кръг изглежда така
Субсидиите отиват към големите → малките фермери фалират → стадата намаляват → вносът расте → веригите вдигат маржа → потребителят плаща повече → никой не инвестира в нови малки ферми.
Държавата технически „помага“, но инструментите са наследство от лобистки решения отпреди 15–20 години, когато се е решавало кой да спечели от европейските пари. За в момента приемаме, че вече не е така, или поне ще стане … 🙂
Говедовъд
