Всички пишат за фермерите, за жените на фермерите и жените фермерки и сякаш никой не се сеща за децата на фермерите. Нали те ще ги заместят след някоя и друга година. Трябва да им вдъхваме самочувствие, да не се оплакваме само от трудностите и безпаричието. Трябва да ги подготвям като достойни заместници на родителите- фермери.
Съвсем скоро писахме за фамилия Матеви, където трите момчета на двамата братя са активни участници в процесите във фермата.
Днес ще посетим говедовъдна ферма на семейство Манавски от с.Горни Домлен, общ.Карлово.
Фермата има над двадесетгодишна история. В самата ферма, в която са оборите, се намира и къщата на семейство Манавски. Така че, връзката с животните е постоянна. Първоначално семейството решава да напълни оборите с животни. Кравите стигат до 100. В работата /не случайно не употребяваме думата бизнес/се включват бащата и майката на Иван – баба Донка, а по-късно и жена му – Мария.
Нещата се случват. Един трактор, втори трактор, пасища, централен млекопровод и още много други придобивки. Иван завършва курс за техник-осеменители и сам започва да осеменява кравите – неговите и на колегите. Цената на млякото обаче се срива, от друга страна изискванията на гледачите започват да се приближават до тези на IT специалистите.
Всичко това води до намаляване броят на отглежданите крави – които сега са 50. Иван започва сам да дои. Изведнъж маститите изчезват, млякото се увеличава, извиването на ръце и кражбите също спират.
Раждат се и децата. Две момчета-близнаци. Това е голяма радост за фермера. Те израстват в стопанството. От малки са между животните. На шест години се качват на конете. Сега са на 12 и в сметката им има и вече първото обяздено конче. Освен конете момчетата могат да работят с доилен апарат и помагат в доенето на кравите. Могат да карат трактор и чакат да навършат години за да вземат книжка. Всъщност, нищо не им е чуждо от това, което се случва във фермата.
Преди няколко години момчетата решават да се занимават с конен спорт. Записват се в клуб Индюрас Буцифал – с.Царацово. Второто решение е да специализират конкур ипик. Резултатите не закъсняват. Грамотите, купите и медалите вече са десетки. Голяма помощ им оказва Милко Кочев.
Конят, който яздят е собственост на фамилията. Отглежда се при необходимите условия. Кобилата се казва Палада, на шест години е и потомък на майка от Плевенската порода и баща чистокръвен арабски.
Пожелаваме още успехи на близнаците и повече мляко на г-н Манавски.
