Фойерверките дълго време се приемаха като безобидна част от празниците. За животновъдите обаче те често означават точно обратното – стресирани стада, разбити огради, наранени животни и реални финансови загуби.
Затова все повече европейски държави започват да гледат на пиротехниката не като на традиция, а като на риск, който трябва да бъде контролиран със закон. В последните години се появяват защитени зони около ферми, болници, домове за възрастни и зоологически градини, а на места се обсъждат и пълни забрани за частни фойерверки.
Тенденцията е ясна – шумът и гърмежите постепенно се изместват от жилищните и селскостопанските райони към организирани, контролирани събития.
Най-категоричната стъпка подготвя Нидерландия. Страната върви към пълна национална забрана за продажбата и използването на фойерверки от частни лица. Идеята е любителските гърмежи да отпаднат изцяло, а зарята да остане само под формата на професионално организирани шоу програми. Аргументите са по-малко инциденти, по-малко пожари и по-малко стрес за хората и животните.
Чехия вече въведе конкретни защитни зони. От края на 2025 година използването на пиротехнически изделия, с изключение на най-слабата категория, е забранено в радиус от 250 метра около болници, социални домове, приюти за животни, зоологически градини и регистрирани животновъдни обекти. Ако инструкцията за безопасност изисква по-голямо разстояние, се прилага именно то. Общините имат право да разширяват ограниченията допълнително. Създадена е и официална карта, в която стопаните могат да отбелязват фермите си.
Подобни мерки се прилагат и на други места. В Брюксел частните фойерверки са забранени на практика в целия град. В Германия редица общини ограничават използването им около чувствителни обекти и жилищни зони, а организации за защита на животните настояват за още по-строги правила. В Унгария има зони около болници, социални институции и зоологически градини, където се допускат само нискошумни изделия.
Причината навсякъде е една и съща – щетите не са теоретични. При силни гърмежи животните изпадат в паника, разбиват огради и се нараняват. Бременни крави, овце и кози могат да абортират от стрес. Ракети и искри падат върху сено, слама и дървени постройки и създават риск от пожар. За стопаните това означава директни загуби, а не просто неудобство.
Затова в европейската практика фермите все по-често се третират като обекти, които се нуждаят от същата защита като болници и социални домове. Регистрацията на стопанствата и отбелязването им в официални регистри и карти улеснява включването им в забранителните зони.
Пиротехническите изделия в Европейския съюз се делят по сила и риск. Категория F1 обхваща най-слабите и нискошумни ефекти като бенгалски огън и малки фонтанчета.
Категориите F2 и F3 включват стандартните пиратки, ракети и батерии с по-силен шум и по-голям обсег, които най-често са причина за инциденти. Категория F4 е предназначена само за лицензирани специалисти и се използва при организирани шоу програми. Именно изделията от средните и високите категории попадат под основните ограничения около ферми и чувствителни зони.
Все повече държави показват, че въпросът вече не е дали да има регулации, а колко строги да бъдат те. Посоката е към по-малко самодейни гърмежи и повече контрол, когато става дума за хора, животни и селскостопанско имущество.
