Лятото на 2026 година поставя животновъдството в Западна Европа пред сериозно изпитание. Докато вниманието често е насочено към засушаването и реколтата, все повече фермери съобщават за друг проблем – екстремните горещини вече намаляват производството на мляко и месо и увеличават загубите при животните.
Кравите дават по-малко мляко
В Белгия температурите достигнаха 40°C, а животновъдите вече отчитат реални икономически загуби. Според фермери кравите приемат по-малко фураж, движат се по-малко и прекарват повече време около вентилаторите в опит да се разхладят. Резултатът е по-нисък млеконадой и по-слаб прираст при животните.
Един белгийски животновъд изчислява, че жегите му струват между 150 и 200 евро на ден, което представлява около 10–15% от дневния му доход.
Проблемите не са само при говедата
Свинете също реагират силно на високите температури. При горещо време те намаляват приема на фураж и растат по-бавно, което директно влияе върху производството на месо. Белгийските фермери вече отчитат по-нисък дневен прираст при животните.
Франция е изправена пред още по-тежка ситуация. Заради продължителните горещини са загинали стотици хиляди птици, а в някои райони системите за събиране на труповете не успяват да обработят всички загуби. Наред с това млечните ферми съобщават за спад на млеконадоя с 15–20%.
Защо жегата влияе толкова силно?
Когато температурите се повишат значително, животните започват да изразходват голяма част от енергията си, за да охлаждат организма. Те:
– приемат по-малко фураж;
– пият повече вода;“
– намаляват активността си;
– по-трудно поддържат нормална продуктивност.
При млечните крави това означава по-нисък млеконадой, а при месодайните животни и свинете – по-слаб дневен прираст. При птиците рискът от смъртност рязко нараства при продължителни горещини.
Как реагират европейските фермери?
В много стопанства вече се инвестират средства в:
– по-мощни вентилатори;
– системи за охлаждане и водна мъгла;
– подобрена вентилация;
– промяна на часовете за хранене;
– постоянно осигуряване на чиста и хладна вода.
Самите фермери признават, че това вече не е временна мярка за няколко горещи дни, а инвестиция, която ще бъде необходима все по-често през следващите години.
А какво означава това за България?
Българските животновъди също са изправени пред продължителни периоди с температури над 35°C. Макар у нас все още да няма официални оценки за икономическите загуби през това лято, опитът на Белгия и Франция показва какво може да се очаква – по-ниска продуктивност, по-високи разходи и необходимост от инвестиции в охлаждането на животните.
Жегите вече не са просто неудобство през лятото. Те постепенно се превръщат в един от факторите, които ще определят конкурентоспособността на животновъдните ферми в Европа.
