През последните дни фермерите тръпнат да не им се намали цената на млякото.
„Таман стъпихме на краката си и отново ни „удариха. – Така започна разговорът ни с един наш приятел-говедовъд. – Преди три месеца бях стигнал дъното. От пет тона мляко, което произвеждах, паднах на тон и половина-два. Ще питате защо. Ами много просто. Най-напред продадох всички нископродуктивни крави, въпреки, че можех да ги държа още някои друг месец и да получавам мляко, колкото и малко да е. След това се наложи да продам от младите разплодни животни и накрая посегнах и на юниците. Последва намаляване на дажбата, на премиксите, на витамините и „глезотиите – концентрираните фуражи“. Всичко това ми смъкна млякото драстично и започнах да мисля да минавам на месодайно направление. Преди четири месеца цената почна да скача нагоре, наперих гребена, набързо преглед на стадото, много работа по репродукцията, храненето на ниво, субсидиите навреме. Преди десетина дни фермата ми лъсна от чистота, (ами като няма животни и …), и то така, че и аз си я харесах. Мислех си, сега 3-4 месеца на по-ниска скорост и почва масовото отелване и много мляко. Между другото през последния месец млекодобива се увеличи доста.
Но, всичко свърши преди няколко дни. Започнаха да идват СМС-сите. Най-напред ме известиха, че трябва авансово да се плаща част електроенергията. Последва следващият СМС-ес да ме извести, че резервните части за машините имат увеличение. СМС от двама гледачи, че напускат, ако не им се увеличи заплатата, и последният СМС направо ме довърши, след като прочетох, че ми намаляват с пет стотинки цената на млякото.
Всичко което бях планирал и изградил се срути. Сънищата, в които виждах как през март се раждат телетата и кравите пълнят, за нула време изчезнаха. Сега вече се стягам да повторя упражнението отпреди няколко месеца. Все пак нали повторението е майка на знанието. Може пък да се роди нещо и да произвеждам мляко без пари.
И изведнъж ми дойде голямата мечта – и аз да изпращам СМС-и. Разрових в указателя, прехвърлих стотината номера и се оказа, че няма на кой да изпратя СМС. Те, всичките бяха колеги, фермери и телефоните им също са задръстени от СМС-и като моите.
След като се успокоих от шока с намалението цената на млякото, първото нещо, което ми дойде в главата, бе да ликвидирам стадото. И в един момент се сетих, че махна ли кравите, няма да има СМС, а вече съм свикнал с тях и ще ми липсват. В този момент телефона избръмча, пристигна поредният СМС и той не беше лесен. Предупреждаваха ме че идват на проверка. Теглих му една м@йн@, но тръгнах към обора спокоен, че СМС-ите идват отново.
По разказа на един фермер: Тоня Мишев
