Европейската практика показва: телето се изгражда в първите шестдесет дни
В последните години все повече европейски ферми преминават към ранно групово отглеждане на телета, но заедно с това се натрупва и ясен практически извод – успех има само когато всяка дребна подробност е под постоянен контрол. При младите животни няма маловажен фактор. Пространството, храненето, въздухът, чистотата и спокойствието работят като една обща система, а ако една част отслабне, проблемът бързо се прехвърля върху цялото развитие.
Най-видимата грешка остава претоварването на помещенията. В много стопанства телетата се събират на малка площ с идеята да се спести място, но това почти винаги води до напрежение. За едно животно са нужни около три квадратни метра, защото тогава то има достатъчно пространство за лежане, движение и нормално хранене. При по-тясно настаняване първо се появява агресия, след това стрес, а след стреса идват и заболяванията.
| Параметър | Препоръка | Коментар / риск |
|---|---|---|
| Площ на теле | около три квадратни метра | Недостигът на място повишава напрежението |
| Брой телета в група | шест до десет | По-големите групи затрудняват контрола |
| Първоначално индивидуално отглеждане | една до две седмици | Гарантира по-сигурен старт |
| Хранене с робот или биберон | Редовно и с чисти поилки | Замърсяването носи риск от инфекции |
| Концентриран стартер | След около една седмица | Подпомага развитието на търбуха |
| Вентилация и чистота | Постоянно суха среда | Влажността води до респираторни проблеми |
| Наблюдение на слабите телета | Всеки ден | Ранната реакция спира изоставането |
| Стабилност на групата | Без чести смени | Намалява стреса |
В големите млечни стопанства на Германия, Нидерландия и Дания се отчита, че най-добри резултати се получават при малки и постоянни групи. Когато в едно помещение има между шест и десет телета, животните по-лесно изграждат спокойна среда и конкуренцията за хранене остава по-ниска. При по-големи групи слабите телета започват да изостават почти незабележимо и често проблемът се установява едва когато прирастът вече е под нормата.
Първите една до две седмици продължават да бъдат решаващи. Именно тогава телето трябва да остане отделено, за да получи достатъчно коластра и да премине през най-рисковия период без допълнителен натиск. Ако още в началото има пропуск в приема на коластра, по-късно имунната защита остава по-слаба и животното боледува по-често.
При храненето европейската практика все по-често използва автоматизирани системи, но специалистите предупреждават, че техниката не отменя ежедневния контрол. Роботът може да подаде точно количество, но ако поилките не са чисти или някое теле не достига редовно до хранене, проблемът остава скрит. Най-често именно тук се допускат първите пропуски.
След около седем дни започва включването на сух стартер. Това е важен момент, защото ранното развитие на търбуха определя колко добре животното ще усвоява фуража в следващите месеци. При плавно въвеждане се отчита по-добър прираст и по-устойчиво развитие.
Вентилацията е другият фактор, който често се подценява. В помещения с натрупана влага и слаб въздушен обмен дихателните заболявания се появяват дори при добро хранене. Много ферми вече приемат, че сухата постеля и постоянният свеж въздух са не по-малко важни от млякото.
Най-често срещаната грешка остава липсата на ежедневно наблюдение. Дори когато системата изглежда подредена, едно по-слабо теле може да започне да губи темпо само за няколко дни. Ако това не бъде уловено навреме, изоставането трудно се компенсира.
Специалистите все по-често свързват ранния растеж директно с бъдещата млечност. Добре развитото теле по-късно влиза по-стабилно в продуктивния период, достига по-добра жива маса и понася по-лесно следващите физиологични натоварвания.
Затова първите шестдесет дни не са просто начален период, а времето, в което се определя бъдещата икономика на цялото животно. Ако тогава има грешки, те остават видими много по-дълго, отколкото изглежда в началото.
