Темата за ранното разделяне на кравите и телетата винаги е била чувствителна. Обществото си представя идиличната картина: майка и малко на пасището, заедно, както е „по природа“. И когато чуе за отделяне още в първите часове след раждането, реакцията е предвидима – неодобрение. Проучвания показват, че повечето хора предпочитат по-късно разделяне или дори съвместно отглеждане. И то не се променя особено, дори когато им се обяснят аргументите на фермера – контрол върху здравето, храненето и хигиената.
Защо обаче фермерите търсят алтернатива?
Индивидуалното отглеждане на телета е стандарт от десетилетия. То позволява по-лесен контрол, но идва със своята цена – телетата остават изолирани, без контакт със себеподобни. На практика това противоречи на природата им: говедото е стадно животно. Изолираните телета растат самотни, по-трудно приемат промени, по-нервни са при отбиване, а и често им липсва стимул за развитие.
Какво предлага груповото отглеждане?
Една група – било то две, три или повече телета – дава естествен социален контакт. Телето има „приятел“, учи се да споделя, да играе, да пробва нова храна, да реагира по-гъвкаво на промени. Изследвания показват, че групово отглежданите телета:
– приемат по-охотно сено и стартерни смески,
– показват по-нисък стрес при отбиване,
– изграждат по-добри социални умения, които им служат по-късно в стадото.
Да, всяко теле е най-малко в двойка, но реално тенденцията е към малки групи – така се съчетава социалното развитие с управляемостта на системата.
Какви са рисковете?
Фермерите знаят: колкото повече животни са заедно, толкова по-голям е рискът от разпространение на болести. Новородените са най-уязвими – диарии, пневмонии и всякакви „детски“ болести на фермата. Затова груповото отглеждане не върви без желязна дисциплина в управлението:
– добра хигиена и дезинфекция на боксове и инвентар, – принципът „всички вътре – всички вън“,
– строг протокол за коластра,
– контрол върху храненето и вентилацията.
А практическите ръководства какво казват?
Последните години се натрупаха много препоръки – как да се сформират групите, колко място е нужно на теле, как да се хранят така, че да не сучат едно от друго и да няма излишна конкуренция. В тях има отговори на въпроси като:
– Колко телета да бъдат в една група?
– Може ли да има възрастова разлика?
– Какво става след отбиването?
– Как да се намали кръстосаното сучене?
Отговорите не са универсални, но показват едно – груповото отглеждане е постижимо и дава предимства, стига фермата да е готова за него.
Извод за фермерите
Груповото отглеждане не е магическо решение, нито модна прищявка. То е инструмент, който може да подобри здравето, развитието и възприемането на телетата от обществото. Но работи само ако управлението е на ниво. Нужен е преглед на силните и слабите страни във всяка ферма, консултация с ветеринар и постепенен преход.
С две думи: групата дава сила, но иска ред.
