Хранене на телетата с отпадъчно мляко

Оказа се, че Бразилия е не само страната на футбола, а и на говедовъдството. Съвсем скоро, един холандски предприемач, започна работа по проект от един милион крави в Бразилия.
Млякото е най-скъпият компонент в системата за отглеждане на телетата, и представлява 70% от общите разходи за фураж. Бозайният период  при телетата е около 60 дни, като се осигуряват около шест литра мляко на ден. с други думи стават 360 литра и дори по 60ст за литър отиваме на 216 лв на теле през бозайния период.  Кърменето става  с бутилки или кофи. Кой метод ще изберат, решават фермерите. И двата метода имат предимства и недостатъци.

Поради високите разходи за мляко през този период, много производители търсят алтернативни форми на кърмене и най-вече  използването на мляко предназначено за изхвърляне. Изхвърленото мляко е непригодно за консумация от човека. Това е мляко получено от крави с мастит, нискокачествена коластра, мляко с антибиотици. За  Китай например е  изчислено, че от 2 до 4% от общото производство на мляко се изхвърля, което представлява 0,8-1,6 милиона тона мляко годишно. В Бразилия няма статистика за обема на произведеното изхвърлено мляко.

Ако изхвърленото мляко е негодно за човешка консумация, наистина ли е добра алтернатива за кърмене?

Използването на отпадъчното  мляко е доста спорен въпрос, защото приемането на такова  носи риск от замърсяване с патогенни микроорганизми и токсини, повишена поява на инфекциозни заболявания, по-специално от Ешерихия коли, Salmonella и Mycoplasma, което може да повиши индексите на диария, респираторни заболявания и мастити при телетата. В допълнение, млякото което съдържа  остатъци от антибиотици, увеличава бактериалната  резистентност и води до неефективност на антибиотиците.

„За да се опитаме да сведем до минимум тези рискове, ние търсихме алтернативи, които да подобрят качеството на млякото за изхвърляне, и да го направят безопасно за консумация от телетата„.

Проучванията оценяват пастьоризацията и подкисляването на изхвърляното мляко, като подходящи методи за уползотворяването му.

Бързото пастьоризиране се извършва чрез нагряване на млякото до 72 ° С за 15 секунди, използвайки пастьоризатори подходящи за инактивиране на бактериите с най-значителното намаляване на количеството патогени.
Подкисляването на бракуваното мляко се прави, чрез прибавяне на мравчена киселина в количества и специфична концентрация, която убива или инхибира растежа на патогенните бактерии, и позволява съхраняването на мляко без охлаждане в продължение на няколко дни.
В Бразилия продажбата на мравчена киселина се контролира от федералната полиция, така че, фермите  използват лимонена киселина за подкисиляване на изхвърленото мляко

По материал от проф. Гомес и проф.Мартин