Румъния отчита сериозен търговски дефицит през първите единадесет месеца на 2025 г., който достига 29,77 милиарда евро, показват данни от изследване на външната търговия на националната икономика. Значителна част от този дисбаланс – около 3,65 милиарда евро, или близо 12%, се формира от хранително-вкусовата промишленост и търговията с живи животни, съобщава Agerpress.
Търговският дефицит представлява разликата между стойността на вноса и износа. Когато вносът надвишава износа, както е в случая, това означава изтичане на финансови ресурси от икономиката към външни пазари и засилена зависимост от чуждо производство.
Според проучване, изготвено от Penny Romania съвместно с Академията за икономически изследвания (ASE), секторът на храните и живите животни е сред най-сериозните източници на дефицит през периода януари–ноември 2025 г. Причините са комбинация от нарастващ внос на готови храни и животни и ограничен износ на продукти с висока добавена стойност.
Изследването посочва и дълбоки структурни проблеми във външната търговия на Румъния. Страната продължава да изнася основно суровини и слабо преработени продукти, докато внася скъпи, високо преработени храни, което допълнително разширява търговската разлика.
Данните за периода януари–ноември 2025 г. ясно показват, че хранително-вкусовата промишленост е сред ключовите фактори за натрупването на търговския дефицит, наред с други икономически сектори. Въпреки че почти всички продуктови категории допринасят за отрицателния баланс, именно храните и животните се открояват като структурен проблем.
През последните години високият национален търговски дефицит се запазва, повлиян както от промените в глобалните вериги на доставки, така и от нарастващото вътрешно търсене на вносни преработени продукти. Авторите на проучването подчертават необходимостта от целенасочени политики за укрепване на вътрешното производство, особено в стратегически сектори като храните, за да се ограничи зависимостта от внос.
Освен върху търговския баланс, дефицитът оказва влияние и върху валутния курс, платежния баланс и общата икономическа стабилност, като служи като ясен сигнал към институциите за нуждата от промени в търговската и индустриалната политика.
