Имаше години, когато Гърция беше примерът как една държава не бива да управлява финансите си. Днес южната ни съседка е трета в Европейския съюз по бюджетен излишък. Обрат, който заслужава повече внимание от поредното политическо обещание за благоденствие.
През 2025 г. Гърция отчита излишък от 2% от брутния вътрешен продукт, показват публикуваните на 21 октомври данни на Евростат. Пред нея са само Кипър и Дания. Държавният ѝ дълг намалява от 153,5% на 145,4% от БВП — спад с 8,1 процентни пункта за година.
От спасителните заеми до бюджетния излишък
За историческата отправна точка трябва да се върнем към 2010 г., когато Гърция влиза в първата спасителна програма. Следват още две, като последната приключва на 20 август 2018 г. Осем години, през които страната преминава през тежки реформи и финансова зависимост от международните си кредитори.
Особено драматична остава 2015 г. — годината на затворените банки и ограниченията върху тегленето на пари. Тогава въпросът е как страната ще премине през следващите дни, а не на кое място ще се нареди по бюджетен резултат.
Днес картината е различна. Държавата, която получаваше спасителни заеми, приключва годината с приходи, надвишаващи разходите. При това става дума за общия баланс на сектор „Държавно управление“, който включва и плащанията за лихви.
Има какво да научим, без да идеализираме
Разбира се, бюджетният излишък не означава автоматично, че всяко гръцко семейство живее спокойно или че всеки фермер е доволен от доходите си. Гърция продължава да има най-високия държавен дълг спрямо БВП в ЕС. Това е сериозна тежест, която не изчезва с една добра годишна статистика.
Но посоката заслужава признание. Преди години Гърция беше предупреждение за последиците от натрупаните финансови проблеми. Днес резултатите ѝ дават основание да се говори и за урок по възстановяване.
За България смисленият въпрос е какво може да се научи от този обрат. Страната ни има значително по-нисък дълг — 29,9% от БВП през 2025 г., така че прякото приравняване на двете икономики би било подвеждащо. Но добрата изходна позиция също изисква отговорно управление.
И каква стана тя?
Някога сочеха Гърция с пръст.
Днес има за какво да погледнем към нея с уважение.
Не за да забравим през какво премина, а за да разберем как се променя посоката. Защото държавният бюджет, също като стопанския, рано или късно иска сметка за всяко обещание.
