Всяко отелване носи известно напрежение за стопаните. Дори когато телето се роди без усложнения, понякога часове по-късно настъпва неочакван проблем – кравата отказва да се изправи. Причините могат да бъдат различни и невинаги става дума за добре познатата млечна треска.
Подобен случай предизвика оживена дискусия сред фермери в социалните мрежи. След четвъртото си отелване една крава изглеждала напълно здрава. По-късно същия ден обаче животното вече не можело да натоварва единия си заден крак и останало легнало.
Първоначално ветеринарният лекар заподозрял млечна треска и приложил калциева инфузия. На следващия ден обаче станало ясно, че най-вероятно става въпрос за травма, получена по време на отелването, когато кравата е разтворила силно задните си крайници. Според стопанина не се виждала възможност за друго специфично лечение.
Въпреки това животното останало жизнено – приемало фураж, пиело вода и проявявало апетит. Това накарало стопанина да потърси мнението на други животновъди: трябва ли кравата редовно да се повдига или е по-добре да остане в покой? Могат ли да помогнат ленти или ограничители за задните крака?
Не всяка залежала крава страда от млечна треска
Според ветеринарните специалисти една от най-честите грешки е всяка крава, която не може да стане след отелване, автоматично да бъде приемана за случай на млечна треска.
Недостигът на калций действително е сред най-разпространените причини, но далеч не е единствената. Ако животното не се подобри скоро след приложението на калций, трябва да се търси друга причина.
Сред възможните проблеми са:
– увреждане на седалищния нерв;
– увреждане на запушващия нерв;
– разтягане или разкъсване на мускули и сухожилия;
– разместване на тазобедрената става;
– счупвания на таза или крайниците;
– тежко мускулно увреждане вследствие на подхлъзване по време на отелването.
Подобни травми се срещат най-често при трудно, продължително или тежко отелване, особено при едри телета.
Увреждането на нервите е по-често, отколкото изглежда
По време на раждането плодът упражнява силен натиск върху нервите в областта на таза. Ако отелването продължи дълго или плодът е разположен неблагоприятно, може да се стигне до временно или трайно увреждане.
При поражение на запушващия нерв задните крака се разтварят встрани и кравата буквално „се разцепва“, без да успее да се изправи.
При увреждане на седалищния нерв животното трудно сгъва ставите на задния крайник и почти не може да носи тежестта си.
В някои случаи нервът не е скъсан, а само притиснат. Тогава възстановяването е възможно, но често изисква дни или дори седмици.
Най-голямата опасност започва след залежаването
Ветеринарните лекари обръщат внимание, че след първите 24 часа започва нов проблем.
Тежкото тяло на кравата постоянно притиска мускулите и нервите към пода. Кръвоснабдяването се нарушава, развиват се отоци, а мускулните влакна започват да загиват.
Така възниква т.нар. синдром на залежалата крава. Дори първоначалната причина вече да е овладяна, вторичните увреждания могат да попречат животното някога отново да се изправи.
Именно затова ветеринарите определят първите едно до две денонощия като решаващи.
Какви грижи дават най-голям шанс
Самото повдигане на кравата не е достатъчно.
За да има шанс за възстановяване, специалистите препоръчват:
– дебела, суха и мека постеля;
– редовно обръщане на животното на другата страна през шест до осем часа;
– постоянен достъп до чиста вода;
– леснодостъпен качествен фураж;
– предпазване от натиск върху крайниците;
– контрол върху телесната температура и общото състояние;
– своевременно лечение на основното заболяване.
Когато животното е жизнено, храни се и прави опити да стане, прогнозата обикновено е по-добра.
Трябва ли кравата да се повдига?
Това е един от най-честите въпроси сред фермерите.
Според ветеринарните специалисти отговорът е „да“, но само ако повдигането е контролирано.
Животното не бива да остава продължително време окачено само на тазови щипки. Това може да доведе до допълнително увреждане на мускулите и нервите.
Много по-подходящо е използването на специални повдигащи колани или хамаци, които разпределят тежестта върху по-голяма площ.
Ако такива средства липсват, повдигането трябва да бъде краткотрайно и под наблюдението на ветеринарен лекар.
Помагат ли ограничителите за краката?
При съмнение за увреждане на запушващия нерв някои ветеринарни лекари препоръчват задните крака да бъдат ограничени с мека лента или въже.
Целта е крайниците да не се разтварят прекомерно при опит за изправяне.
Важно е обаче ограничителят да не бъде стегнат прекалено силно, защото това може да наруши кръвообращението.
Подобни помощни средства трябва да се използват само след консултация с ветеринарен лекар.
Кога има основания за оптимизъм
Добър знак е, когато кравата:
– има апетит;
– преживя нормално;
– пие вода;
– реагира на околната среда;
– движи задните крайници;
– прави опити да се изправи.
При притиснат нерв възстановяването може да отнеме няколко дни, а понякога и няколко седмици.
Кога прогнозата се влошава
Ако въпреки лечението кравата остане напълно неподвижна, не проявява желание да стане и не се наблюдава никакво подобрение в рамките на около седем дни, шансовете за пълно възстановяване намаляват значително.
Затова ранната ветеринарна намеса и добрите грижи през първите дни често са решаващи за крайния изход.
Практически съвет към стопаните
Ветеринарните специалисти напомнят още нещо важно – залежалата крава никога не трябва да бъде влачена по бетон или груби настилки. Подобно преместване може да причини тежки мускулни разкъсвания, ожулвания и допълнителни травми.
Ако се налага преместване, то трябва да стане с подходящо оборудване и по възможност върху мека повърхност.
Навременната реакция, правилната диагноза и постоянните грижи през първите дни често са разликата между успешно възстановяване и загубата на ценно животно. Именно затова при всяка крава, която не може да стане след отелване, времето е един от най-важните фактори.
