Земеделският министър говори за овладени цени, но данните на НСИ показват увеличение при храните, а Евростат поставя България начело в ЕС по годишно поскъпване на горивата.
„Реално погледнато, цените в България се застопориха от ноември 2025 г.“ – Това заяви министърът на земеделието Пламен Абровски на 29 октомври в сутрешния блок „Здравей, България“ по Нова телевизия. Изказването му поставя съвсем конкретен въпрос:
кои цени са се застопорили и по какъв показател се измерва това?
Официалната статистика не показва липса на движение. През септември 2026 г. хранителните продукти и безалкохолните напитки са поскъпнали с 0,7% спрямо август, с 1,2% спрямо декември 2025 г. и с 1,6% спрямо септември миналата година, сочат данните на Националния статистически институт.
Посочените периоди не съвпадат точно с ноември, за който говори министърът. Те обаче показват, че през последвалите месеци цените са се променяли. Затова общото уверение за „застопоряване“ изисква уточнение за конкретните стоки, периода и използваните данни.
Горивата поскъпват с 42,2% за година
Още по-сериозно е движението при горивата. Според Евростат през септември 2026 г. цените на горивата и смазочните материали за личен транспорт в България са с 42,2% по-високи спрямо септември 2025 г. Това е най-голямото годишно увеличение в Европейския съюз при среден ръст от 31,4%. След България се нареждат Естония с 40,6% и Литва с 40,2%.
Този показател се отнася за личния транспорт и не измерва пряко разходите за гориво в земеделието. Той обаче показва защо изявленията за ценова стабилност трябва да бъдат точни, особено когато се обсъждат производството и доставките на храни.
Министърът търси надценките по веригата
Абровски обясни, че проверките трябва да проследят целия път на стоката — от производителя до магазина. По думите му НАП може да установи какъв дял от себестойността формират горивата, електроенергията и надценките. Министърът посочи и оплаквания на земеделски производители от посредниците, чрез които продават продукцията си.
За животновъдите същественият въпрос е каква част от крайната цена остава във фермата. Проверката на посредниците би имала практическа стойност, ако покаже разликата между изкупната цена, разходите за преработка и доставка и цената на щанда. Самото обявяване на проверки не дава този отговор.
Предложение за млечните продукти останало без съгласие
Според министъра асоциация, обединяваща около 120 млекопреработвателни предприятия, предложила производителите да доставят продукцията си с надценка до 10%, а търговските вериги да прилагат до 25%. По негови думи веригите отхвърлили предложението. В информацията за разговора не е представена тяхна позиция по този конкретен въпрос.
Абровски даде и пример с прясно мляко за 79 евроцента в Люксембург, в магазин на верига, представена и у нас. Без уточнение за разфасовката, маслеността, произхода и евентуалната промоция обаче този пример не позволява надеждно сравнение с българския пазар.
Забрана за необосновано поскъпване не означава замразени цени
Министърът свърза твърдението си за стабилизиране със забраната за икономически необосновано увеличение на цените, която според него е удължена през август с още една година.
Между наличието на такава забрана и действително непроменени цени има съществена разлика. Ограничаването на необоснованите увеличения допуска движение, когато то има икономическо основание. А стабилизиране на високо равнище не означава поевтиняване.
Българските фермери и потребители имат нужда от конкретни резултати:
как се променят изкупните цени, къде се натрупват надценките и какъв е ефектът от държавните мерки.
Докато тези отговори липсват, уверението, че цените са се „застопорили“, остава твърде общо за проблем, който се измерва всеки ден — във фермата, при доставката и на касата.
