Производството на мляко в Европа и в световен мащаб продължава да се увеличава, но този ръст не носи очакваната стабилност за фермерите. Напротив – пазарът все по-често показва признаци на ценов натиск, който поставя под съмнение устойчивостта на много стопанства.
Анализите на международни аграрни организации показват, че в отделни региони на Европа доставките на сурово мляко бележат ръст от над четири процента, като тенденцията е свързана с по-добра продуктивност на стадата и оптимизация на производството. На пръв поглед това е положителен сигнал – повече продукция и по-висока ефективност.
Но увеличеното предлагане има и обратна страна. Когато количествата на пазара надхвърлят местното потребление или когато износът се забави, се натрупва излишък, който започва да натиска цените надолу. Именно това е една от основните причини за нестабилност в млечния сектор през последните месеци.
Допълнителен фактор е глобалната търговска среда, при която големи производители пренасочват продукцията си между различни пазари в търсене на по-добри условия. Това води до бързи промени в предлагането в рамките на Европейския съюз и създава допълнително напрежение върху изкупните цени.
Фермерите в различни държави отчитат, че разходите за производство остават високи – фуражи, енергия и труд – докато изкупните цени не следват същата линия. Така се получава разминаване между реалната себестойност и пазарната стойност на млякото.
В същото време големите преработватели и търговски вериги разполагат с по-голяма гъвкавост да балансират между различни източници на суровина, включително внос. Това допълнително засилва конкуренцията и поставя натиск върху по-малките производители.
Така европейският млечен сектор се оказва в парадоксална ситуация – производство, което нараства и технологично се подобрява, но пазар, който става все по-непредсказуем и чувствителен към всяко колебание в търсенето и търговските потоци.
В този баланс между количество и цена именно фермерите поемат най-голямата тежест, тъй като именно при тях се реализира разликата между разход и реална пазарна възвръщаемост.
