Брюксел търси нов път за земеделието: по-малко месо и нови правила за емисиите
Европейски учени и климатични анализатори настояват за сериозни промени в начина, по който се произвежда и консумира храна в Европейския съюз. В свои доклади и препоръки те подчертават, че секторът на земеделието трябва да участва по-активно в намаляването на вредните емисии, ако Европа иска да постигне целта за климатична неутралност до две хиляди и петдесета година.
Според анализи на европейски институции хранителната система – от производството на фуражи и отглеждането на животни до преработката и изхвърлянето на хранителни отпадъци – е отговорна за приблизително тридесет и един процента от всички емисии на парникови газове в Европейския съюз.
Самото земеделие формира около единадесет процента от общите емисии в съюза. Най-голям дял от тях идва от метан и азотен оксид, които се отделят при храносмилането на преживните животни, при съхранението на тора и при обработката на почвите.
Животновъдството е в центъра на спора
В научните оценки се посочва, че по-голямата част от емисиите в селското стопанство са свързани именно с животновъдството. Приблизително две трети от емисиите на сектора идват от отглеждането на добитък, като почти половината се дължат на метана, отделян от преживните животни.
Това поставя производството на месо и мляко в центъра на дебата за бъдещето на европейското земеделие.
Затова някои експерти предлагат промени не само в производството, но и в потреблението. Според тях постепенно намаляване на консумацията на червено месо би могло да намали натиска върху земеделието и да ограничи емисиите, свързани с фуражи, земеползване и метан.
Идеята за ценообразуване на емисиите
Една от обсъжданите мерки е въвеждане на механизъм, чрез който вредните емисии от земеделието да получат определена цена.
Подобна система вече съществува за индустрията и енергетиката чрез търговията с емисии. Сега се обсъжда дали подобен модел може да бъде приложен и в земеделието, но с по-дълъг преходен период.
Европейският научен консултативен съвет по климата препоръчва евентуално такъв механизъм да започне след две хиляди тридесет и първа година, за да има време секторът да се подготви.
Според експертите приходите от подобни механизми трябва да се връщат обратно към фермерите под формата на инвестиции в по-екологични технологии, нови системи за управление на тора и устойчиво управление на земята.
Спор около субсидиите
Друг голям въпрос е как се разпределят средствата по европейската земеделска политика.
Анализи на различни изследователски организации показват, че значителна част от европейските субсидии се насочват към производството на месо и млечни продукти. В някои оценки се посочва, че около седемдесет и седем процента от средствата по земеделските програми подкрепят продукти от животински произход.
Критиците на сегашната система смятат, че тя насърчава производство, което води до по-големи емисии.
Други обаче предупреждават, че рязка промяна може да създаде сериозни проблеми за фермерите и за продоволствената сигурност.
Промените няма да бъдат лесни
Европейските институции признават, че намаляването на емисиите в селското стопанство е едно от най-трудните предизвикателства в климатичната политика.
За разлика от енергетиката, където въглищата могат да се заменят с възобновяеми източници, голяма част от емисиите в земеделието са резултат от естествени биологични процеси. Метанът от преживните животни и азотният оксид от почвите не могат да бъдат премахнати напълно.
Затова в европейските доклади се говори по-скоро за постепенно намаляване на емисиите, комбинирано с нови технологии, по-добро управление на фуражите и промени в хранителните навици.
Накъде ще върви европейското земеделие
В следващите години се очаква Европейската комисия да подготви нови предложения, които ще бъдат свързани с:
– реформа на земеделските субсидии;
– нови цели за климата до две хиляди и четиридесета година;
– политики за устойчиво производство на храни;
– мерки за адаптация към засушаване и екстремни климатични явления;
Дебатът обаче тепърва ще се разгаря. За фермерите въпросът не е само екологичен, а и икономически – защото всяка нова регулация означава разходи, инвестиции и промяна в традиционния начин на производство.
