Преди години името на Яне Янев неизменно присъстваше в политическите новини. Пресконференции и остри дебати в телевизионните студиа бяха част от ежедневието му. При журналиста Сашо Диков той си спомни времето, когато почти всяка седмица участваше в ожесточените политически сблъсъци и представяше нови разкрития за управлението на страната.
Днес обаче животът му е поел в съвсем различна посока – далеч от парламента и медиите, сред стадата говеда и планинските пасища.
В разговор в предаването „ЕвроДикоФ“ бившият политик разказва за решението си да се върне към корените си. Той определя себе си като потомствен скотовъд – седмо поколение и признава, че именно животновъдството му е помогнало да намери нов смисъл след разочарованията от политическият живот.
„В политиката има много горчилка. Там всичко е фалшиво – хората често играят роли и не осъзнават последствията от действията си“, казва той.
Ферма в планината
Днес Янев отглежда стотици говеда в планински райони – от пасищата на Пирин до ферми в Стара планина. Работи с малък, но добре подготвен екип от млади хора. Част от тях са завършили престижни специалности като софтуерно инженерство, право и публична администрация. По думите му това не е случайно.
„Животновъдството изглежда проста работа, но не е за прости хора“, казва фермерът.
Според него модерната ферма изисква знания по ветеринарна медицина, икономика, технологии и управление на производството.
Проследяемост от телето до клиента
Стопанството работи по модел на пълна проследяемост на продукцията – от раждането на телето до продажбата на месото.
Преди няколко години е създаден и собствен онлайн магазин, чрез който продукцията се доставя директно до крайния потребител. Така клиентите могат да знаят откъде идва храната им и как е произведена.
Идеята е проста – според него хората трябва да имат достъп до чиста и ясна информация за храната, която консумират.
Секторът животновъдство е в драматично състояние
Според Янев секторът се намира в критично положение. По негови думи в страната има под 500 000 говеда и приблизително толкова овце – нива, които поставят България сред последните държави в Европейския съюз.
Това създава сериозен риск.
„Ако се случи криза и трябва да разчитаме само на собственото производство, няма да можем да изхраним населението дори за месец“, предупреждава фермерът.
Друг тревожен факт е зависимостта от внос. По думите му около 97% от говеждото и телешкото месо, което се продава на българския пазар, идва от чужбина.
Сивият сектор и нелегалните практики
Фермерът обръща внимание и на нерегламентираната търговия с животни и месо.
Според него в страната съществува паралелен пазар, в който животни без ушни марки и без официална регистрация се изкупуват и колят извън установените правила.
Особено тревожна е практиката с така наречените „паднали крави“. Това са изтощени или болни животни от млечни ферми, които по европейските правила трябва да бъдат изпращани в екарисаж.
По думите му обаче част от тях се изкупуват нелегално и попадат в месната верига.
„Когато видиш обява „изкупувам паднали крави“, това е директно нарушение на закона. Но такива обяви има“, казва той.
Постоянни проверки
В същото време фермерите, които работят изцяло по правилата, често са подложени на постоянни проверки.
Янев твърди, че през последните години неговата ферма е била инспектирана десетки пъти от различни институции, включително и европейски служби.
„Тези, които работят на светло, ги проверяват непрекъснато. А сивият сектор остава почти недосегаем“, казва той.
Износът на живи телета
Друг сериозен проблем според него е масовият износ на живи телета.
Голяма част от младите животни се изкупуват и изнасят към страни като Гърция, Турция, Косово и Албания. Това лишава българските ферми от суровина за доугояване и последващо производство на месо.
Според Янев повече животни трябва да остават в страната, за да се развива местното производство.
Натиск от международните пазари
В разговора се засяга и темата за международните търговски споразумения на Европейския съюз.
Янев посочва като пример договора със страните от Меркосур, който според много фермери може да отвори европейския пазар за по-евтино месо от Южна Америка.
По думите му това създава неравнопоставеност – европейските производители работят при строги екологични и ветеринарни изисквания, докато вносната продукция може да бъде произведена при различни стандарти.
Потенциалът на България
Въпреки критиките си към системата, фермерът остава убеден, че България има сериозен потенциал. Страната разполага с планини, пасища и дълга традиция в животновъдството – ресурси, които могат да превърнат сектора в силен източник на качествена храна.
„Имаме земя, имаме вода, имаме традиции. Въпросът е дали ще използваме този шанс или ще оставим българското животновъдство да изчезне“ – казва Яне Янев.
Проблемът не е в природата, а в решенията.
Ако тенденцията на намаляващи стада, зависимост от внос и износ на живи животни продължи, България постепенно ще изгуби способността си да произвежда собствено месо.
А предупреждението му е съвсем ясно – когато една държава спре да произвежда храната си, рано или късно започва да плаща висока цена за това.
