Пазарът на мляко в Европейския съюз започва да показва признаци на успокояване след напрежението през предходната година, но зад тази привидна стабилност се крие далеч по-сериозен проблем – секторът на месото продължава да се свива и да губи позиции.
След рязките колебания през 2025 година цените на млякото постепенно намират равновесие. Очакванията са те да се задържат на сравнително устойчиви нива в следващите месеци, което да даде глътка въздух на млечните ферми. Това обаче не означава, че секторът е излязъл от кризата. Разходите за фуражи, енергия и труд остават високи и изяждат голяма част от приходите.
Докато при млякото се вижда известно успокояване, картината при месото е съвсем различна. Производството в почти всички основни направления продължава да намалява. При говеждото се отчита спад от около −2,6%, при свинското – около −1%, а при овцете и козите понижението достига приблизително −5%. Единствено птицевъдството отчита лек ръст от около +1,4%, но той не е достатъчен, за да компенсира общото свиване.
Причините не са изненада за никого в бранша. Намаляващият брой животни, високите разходи за изхранване и несигурната пазарна среда принуждават много стопани да ограничават производството или изцяло да се отказват. Натискът идва едновременно от всички страни – от цените на суровините до изискванията за екология и хуманно отношение.
Това води до още един ефект, който вече ясно се очертава – увеличаване на вноса на месо в Европейския съюз. Когато вътрешното производство намалява, пазарът бързо се запълва отвън. Това обаче поставя европейските фермери в още по-неизгодна позиция, защото те трябва да се конкурират с продукти, произведени при различни условия и често при по-ниски разходи.
Зад тези числа стои по-дълбока тенденция. Животновъдството в Европа постепенно се променя – по-малко стада, по-висока цена на производството и все по-силен натиск за адаптация към нови правила. В същото време пазарът не чака. Той търси количество и цена, независимо откъде идват.
В крайна сметка стабилизацията при млякото е добра новина, но тя не е достатъчна, за да обърне посоката. Докато секторът на месото продължава да се свива, балансът в животновъдството остава крехък. А когато производството намалява, зависимостта от външни доставки неизбежно расте – с всички последствия, които това носи за фермерите и за пазара в дългосрочен план.
В животновъдството този проблем е особено остър. Намаляването на емисиите изисква инвестиции – в хранене, технологии, управление на отпадъците. Това не са малки разходи и без целенасочена подкрепа те трудно могат да бъдат покрити. Когато помощта не достига, фермерите са принудени да избират между оцеляване и модернизация.
И тук се появява най-големият риск. Ако преходът към по-устойчиво производство остане само на хартия, Европа може да се окаже в ситуация, в която намалява собственото си производство, но увеличава вноса. Това означава изнасяне на проблема извън границите, без реално решение.
Сегашната ситуация ясно показва, че въпросът вече не е дали има пари, а дали системата може да ги насочи там, където наистина са нужни. Докато това не се случи, животновъдството ще продължи да носи тежестта на политики, които на практика не го подкрепят достатъчно.
