Новите геномни техники: какво прие ЕС и какво означава това за фермерите
Брюксел – След години спорове, отлагания и неясни правила, Европейският съюз направи решителна крачка към въвеждане на нови правила за т.нар. нови геномни техники (NGT). Комисията по околна среда (ENVI) на Европейския парламент одобри временното споразумение между Парламента и Съвета на ЕС, постигнато на 4 декември 2025 г. Решението беше приветствано от Copa-Cogeca – обединения глас на европейските фермери и земеделските кооперации.
За хората на полето обаче остава въпросът: какво точно се променя и има ли това реално значение за стопанството?
Защо изобщо се стигна дотук
Досега в ЕС новите геномни техники бяха поставени под същия режим като класическите ГМО. Това означаваше:
– дълги и скъпи процедури;
– практически невъзможен достъп до нови сортове;
– блокиране на научни разработки, които вече се използват в други части на света.
В същото време климатичните условия се влошават, болестите и вредителите се увеличават, а натискът върху добивите расте. Фермерите в ЕС все по-често се оказват с по-малко инструменти, отколкото конкурентите им извън Съюза.
Какво представляват новите геномни техники
NGT са методи за прецизна селекция на растения, които:
– не въвеждат чужди гени от други видове;“
– правят малки, точни промени в ДНК на самото растение;
– възпроизвеждат промени, които могат да възникнат и по естествен път.
Разликата е, че чрез NGT това става:
– по-бързо;
– по-точно;
– с ясен контрол върху резултата.
Затова много фермерски организации настояват тези техники да не се приравняват автоматично с ГМО.
Какво предвижда споразумението
Новото споразумение въвежда отделна регулаторна рамка за NGT и прави ясно разграничение между различните видове технологии.
Две категории растения
Първа категория (NGT 1)
Тук попадат растения, при които промените:
– са сравними с тези при традиционната селекция;
– не надхвърлят естествените генетични граници.
За тях се предвижда облекчен режим, без тежките ГМО процедури.
Втора категория (NGT 2)
По-сложни геномни промени, които:
– ще бъдат под по-строг контрол;
– ще преминават през допълнителни проверки;
– но отново няма да се третират като класически ГМО.
Какво означава това на практика за фермерите
Ако регламентът бъде окончателно приет и приложен:
– на пазара могат да се появят сортове с по-добра устойчивост на суша и болести;
– може да се намали употребата на препарати;
– добивите да станат по-предвидими;
– изборът за фермера да се разшири.
Важно е да се подчертае:
никой не задължава земеделските производители да използват NGT. Те са възможност, не задължение.
Позицията на Copa-Cogeca
От Copa-Cogeca определят споразумението като балансирано и работещо решение, което отговаря на реалните нужди на земеделието. Според организацията забавянето на подобна регулация до момента е поставяло фермерите в ЕС в неравностойно положение спрямо трети държави.
„Това е най-добрият възможен компромис на този етап“, посочват от организацията, като подчертават, че регламентът укрепва конкурентоспособността, устойчивостта и продоволствената сигурност в Европа.
Какво следва оттук нататък
След одобрението в комисия ENVI предстои:
– гласуване в пленарната зала на Европейския парламент;
– окончателно приемане на регламента;
– прилагане от държавите членки.
Процесът няма да бъде мигновен, но посоката вече е ясна.
Изводът
Новите правила за геномните техники не променят земеделието от днес за утре. Те обаче отварят врата – към повече избор, повече устойчивост и по-реални решения за фермерите в условията на климатичен и пазарен натиск.
Дали тази врата ще бъде използвана, остава решение на самите земеделски производители.
