Хората, които срещаме в живота си – в делника, сред близките и далечните познати – са врати към самите нас.
През някои минаваме, без дори да го осъзнаем. Други отваряме от любопитство. В трети влизаме против волята си – сякаш нещо от другата страна ни привлича, дърпа, поглъща. Има врати, към които се стремим съзнателно. Привлечени от усещането за нещо повече отвъд тях. Готови сме да чакаме, да чукаме, да стоим с години пред тях, само и само да се отворят и да ни пуснат вътре.
Съществуват и врати, които стоят широко отворени, а ние ги подминаваме. Не защото не са за нас, а защото търсим други – по-шумни, по-блестящи, по-обещаващи. Понякога минаваме случайно през врата, която винаги е била пред очите ни, но не сме я виждали. Умът ни е бил зает да създава образи, очаквания и илюзии. И често е водил сърцето ни вместо нас.
Не всички врати са ни по мярка. През някои се налага да влизаме наведени, свити, разпаднати. Има врати, които в началото ни пасват идеално, но с времето започват да ни стягат. Живеем зад тях, растем, променяме се – и един ден решаваме да излезем. Тогава разбираме, че вече не сме същите. Излизането става трудно. Болезнено. Понякога оставяме части от себе си вътре, за да можем изобщо да се проврем навън.
Някои врати са топли и истински. От другата им страна има уют, сигурност и смисъл – толкова, че оставаме.
Други са студени и враждебни. От тях си тръгваме бързо и не се обръщаме.
Трети крият разрухата си зад лъскава фасада – изгнили, наранени, пълни с празнини, старателно прикрити от страх да не покажат истинското си лице.
Зад четвърти просто няма нищо.
И тогава идва новата година.
Тя не идва с гръм и фанфари, а с нови врати. Някои още са само очертания – неясни, без форма, но с обещание. Други са затворени и чакат да пораснем още малко, преди да ги докоснем. Ще има врати, които сами ще се отворят, и такива, които ще изискват решение, усилие и смелост за да поддадат.
Но новата година не е само за нови врати. Тя е и за това да разпознаем кои от старите си струва да останат отворени. Да ги запазим. Да се връщаме през тях. Да ги поддържаме живи, защото зад тях сме били видени, приети и истински. Не всички стари врати трябва да се затварят. Някои са дом.
И въпреки това всички врати – старите и новите – водят към нас самите. През тях, стъпка по стъпка, врата по врата, разбираме кои сме, кои сме били и кои вече не можем да бъдем. А понякога това е напълно достатъчно, за да продължим напред.
Пожелавам ви през новата година да намирате и отваряте само правилните врати – тези, които ви карат да растете, да се срещате със себе си и да пазите онези, зад които сте били истински.
ТД
