Сирене с над 65% вода е открито в „Кошница с грижа“
Проверка на Асоциация „Активни потребители“ показва сериозни разлики в качеството на сирената, включени в инициативата „Кошница с грижа“. От изследваните 12 марки бяло саламурено сирене само една отговаря на изискванията на БДС, а при пет продукта е установено необявено водно съдържание над 60%.
Изследването е публикувано от „Активни потребители“ на 26 август 2026 г. Пробите са закупени през юли от 10 търговски вериги в София, Варна и Тервел. Всички изследвани сирена са били маркирани с логото на инициативата „Кошница с грижа“.
Само едно от 12 сирена отговаря на БДС
При лабораторния анализ съдържанието на вода в изследваните сирена варира от 48,5% до 71,3%. Най-ниската стойност е установена при сиренето „Димитър Маджаров“, което според „Активни потребители“ е единственият продукт от 12-те проби, отговарящ на изискванията за бяло саламурено сирене по БДС 15:2010.
При още шест марки съдържанието на вода е между 54% и 60%. Това според публикуваните от асоциацията критерии попада в допустимия диапазон за стандартно саламурено сирене, но не отговаря на по-строгото изискване на БДС.
При две от сирената – „Лесидрен“ и „Пастир“ – е отчетено съдържание на вода между 60% и 65%. „Активни потребители“ посочват, че при такова съдържание продуктът трябва да бъде обозначен на етикета като „с повишено водно съдържание“. Според организацията при изследваните продукти такова обозначение не е имало.
Три сирена са с над 65% вода
Най-сериозното отклонение е установено при три от изследваните 12 продукта. В тях съдържанието на вода е над 65%, като най-високата измерена стойност е 71,3%.
„Активни потребители“ посочва, че продуктът с 71,3% вода е произведен от „Чех Йосиф Новосад“ ООД и е продаван в „Кауфланд“. Според организацията продукти с водно съдържание над 65% не могат да се продават като сирене.
Общо пет от 12-те изследвани сирена, или 42%, са с водно съдържание над 60%, без това да е обявено върху етикета.
При едно сирене е измерена само 5% масленост
Изследването е проверило и маслеността на продуктите. При почти всички проби не са установени значителни отклонения, но при сиренето „Чех“ е измерена масленост от едва 5%.
„Активни потребители“ определя резултата като необичайно нисък и посочва като възможно обяснение използването на обезмаслено сухо мляко. При хроматографския анализ не са установени немлечни мазнини в нито една от 12-те проби.
Това е важно разграничение – организацията не съобщава за наличие на растителни мазнини в изследваните сирена.
Проблеми са открити и при етикетите
При три продукта – „Българче“, „Саяна“ и „Габрово“ – са установени пропуски в етикетирането.
При „Българче“ според изследването липсват име, регистрационен номер на производителя и срок на годност. При „Саяна“, закупено от „БулМаг“, също липсват име, регистрационен номер на производителя и срок на годност, а при „Габрово“ е установена липса на срок на годност.
Евтиното не винаги означава по-лошо, но и цената не гарантира качество
Анализът на „Активни потребители“ не установява пряка връзка между цената и качеството.
Цените на изследваните сирена в рамките на „Кошница с грижа“ са били между 5 и 13 евро за килограм. Организацията посочва, че част от най-евтините продукти са с най-високо водно съдържание, но същевременно и по-скъпи сирена са попаднали в категорията с над 60% вода.
Това означава, че потребителят не може да разчита единствено на цената като ориентир за качеството на сиренето.
Какво означава високото водно съдържание
Според публикуваната от „Активни потребители“ схема сиренето по БДС 15:2010 трябва да бъде с до 54% вода. При стандартното саламурено сирене горната граница е 60%, а при продуктите с повишено водно съдържание тя достига до 65%, като това трябва да бъде обозначено на етикета. Над 65% организацията определя продукта като неподходящ за продажба като сирене.
От технологична гледна точка водното съдържание е един от основните показатели за качеството на бялото саламурено сирене. При нормалното зреене част от водата постепенно се отделя, докато продуктът придобива характерната си структура и състав.
„Активни потребители“ използва термина „бързозрейки“ за сирена, при които според организацията процесът на зреене е съкратен или прескочен. В публикацията се посочва, че традиционното зреене на кравето сирене е най-малко 45 дни, а при овчето и козето – 60 дни.
Как е направено изследването
Пробите са закупени през юли 2026 г., след което са кодирани и изпратени за лабораторни физикохимични анализи. Изследването е определило водното съдържание и сухото вещество съгласно БДС 1109:1989, маслеността – съгласно международния стандарт ISO 3433:2008, а наличието на немлечни мазнини е проверено чрез хроматографски метод.
Важно е да се уточни, че това изследване не включва микробиологична оценка на безопасността. Следователно лабораторните резултати за водното съдържание и състава не трябва автоматично да се представят като доказателство за наличие на опасни микроорганизми.
Какво показва проверката за потребителя
Най-същественото заключение от теста е, че наличието на логото „Кошница с грижа“ и по-ниската цена не са достатъчни, за да гарантират еднакво качество на всички включени сирена.
От 12 изследвани продукта само един е отговорил на изискванията за бяло саламурено сирене по БДС. Пет са били с необявено водно съдържание над 60%, а три – с над 65% вода.
За българските потребители това е поредното напомняне, че при избора на сирене трябва да се гледа не само цената, но и етикетът, производителят, обозначението на продукта и информацията за състава.
За фермерите и мандрите темата има и друга страна – когато на пазара се продават продукти с високо водно съдържание на цена, сравнима с тази на качествено сирене, натискът върху производителите, които работят по традиционната технология и използват качествено мляко, става още по-силен.
