Ръководителите на земеделските министерства на страните от Вишеградската четворка проведоха разширена среща с България и Румъния относно бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. и новата многогодишна финансова рамка на ЕС. Срещата, проведена в рамките на унгарското председателство, се превърна в трибуна за защита на националните интереси на страните от региона, като фокусът бе поставен върху укрепването на конкурентоспособността и сигурността.
Министрите на земеделието от региона, включително представителите на България и Румъния, изпратиха от Будапеща ясен и единен сигнал, че настоящите предложения на Европейската комисия за периода след 2027 г. са неприемливи в сегашния си вид. Основното искане е правилата на ОСП да бъдат ясни, прозрачни и категорично отделени от другите европейски политики. В контекста на новата финансова рамка бе отправен призив за силен бюджет, който да отразява реалните инвестиционни нужди на сектор земеделие.
Според позицията, подкрепена от България, предложенията на Комисията водят до отслабване на финансирането и създават изкуствена конкуренция между селското стопанство и други сектори. Това се определя не като модернизация, а като стъпка назад, която застрашава стабилността на доходите на българските и регионалните производители.
Във време на геополитическа несигурност подходът на Брюксел се определя като неразбираем. Посочва се, че ако Европа отслабва собствените си фермери, тя отслабва и своята продоволствена сигурност. Общият призив на държавите от V4+2 е за запазване на финансирането поне на сегашното ниво и недопускане прехвърлянето на финансовата отговорност изцяло върху държавите членки. Бяха отхвърлени идеите за единен фонд и по-високо национално съфинансиране, тъй като това би поставило в привилегирована позиция по-богатите страни и би създало неравностойни условия за българските земеделци.
Ключова тема в дискусията бе необходимостта от по-голяма гъвкавост. България, заедно със своите партньори, настоява за стабилна политика, която да не позволява задължително намаляване или ограничаване на директните плащания. За държави със специфична структура на стопанствата подобни мерки могат да имат ликвидиращ характер.
Акцент бе поставен и върху укрепването на хранителния сектор. Храната трябва да остане неразделна част от ОСП, като се предвидят механизми за действие не само при пазарни смущения, но и при природни бедствия чрез единен механизъм за предпазна мрежа.
Поради значителния времеви натиск, страните настояват за осигуряване на непрекъснатост на плащанията, независимо от законодателните забавяния в Брюксел. Приемането на преходни мерки се определя като абсолютен приоритет, за да се избегне дестабилизация на сектора.
Координираният подход между България, Румъния и страните от Вишеградската четворка е оценен като есенциален за успешното отстояване на общите интереси в рамките на ЕС. Очаква се сътрудничеството да се задълбочи и по време на следващото ротационно председателство на групата, което започва от юли 2026 г.
