Фермите намаляват по-бързо от стадата в България
В 324 ферми се отглеждат близо 45% от млечните крави в България
България има с 1 346 по-малко стопанства с млечни крави за година
Фермите с овце и кози също намаляват по-бързо от животните. При немлечните крави и биволите броят на животните дори расте, докато стопанствата намаляват. Анализ предлага базова подкрепа за действащите ферми и доплащане с намаляваща ставка.
За една година броят на стопанствата с млечни крави в България е намалял от 7 422 на 6 076. Това е спад от 18,1% към 1 ноември 2025 г. За същия период млечните крави са намалели с 3,6% до 168 604. Най-рязък е спадът при стопанствата с една или две млечни крави – 32,9%. Броят на фермите със 100 и повече млечни крави остава 324. Те са 5,3% от стопанствата в направлението и отглеждат близо 45% от млечните крави в страната.
Спадът от 1 346 е разлика между две годишни оценки от статистическата анкета. В отделните групи част от фермите може да са преминали в друга категория заради промяна в размера на стадото.
За да се установи колко стопани действително са прекратили дейност, е нужно проследяване на отделните стопанства.
По-малко ферми и в петте направления
| Направление | Стопанства през 2024 г. | Стопанства през 2025 г. | Животни през 2025 г. | Промяна в броя на животните |
| Млечни крави | 7 422 | 6 076 | 168 604 | −3,6% |
| Други крави | 7 902 | 7 774 | 177 360 | +8,3% |
| Биволи общо | 470 | 405 | 20 813 | +4,2% |
| Овце общо | 10 669 | 9 549 | 968 847 | −4,7% |
| Кози общо | 3 620 | 3 107 | 145 368 | −3,1% |
Сравнението е към 1 ноември на съответната година. За броя на стопанствата са използвани публикуваните бройки от таблица 10 на двата бюлетина. При овцете, козите и биволите изчислените от тях промени се разминават с процентите в обобщената таблица за 2025 г. Смесено стопанство може да присъства в повече от един ред.
При немлечните крави промяната е показателна. Стопанствата са със 128 по-малко, а кравите са с 13 576 повече.
„Други крави“ е категорията, която министерството използва в статистиката. Тя е ориентир за немлечното направление, а броят на специализираните месодайни ферми е отделен показател.
В биволовъдството общият брой на стопанствата е намалял с 65, докато тези с биволици са се увеличили от 355 на 358. В 35 стопанства със 100 и повече биволици се отглеждат близо 41% от биволиците в страната.
При овцете стопанствата са с 1 120 по-малко. В групата с една до девет заплодени овце и дзвизки спадът е 28,5%, а стопанствата със 100 до 299 такива животни отглеждат почти половината от заплодените овце и дзвизки.
При козите общият брой на стопанствата е намалял с 513. В групата с една до девет заплодени кози спадът на стопанствата е 24,5%, докато при групата със 100 и повече заплодени кози има ръст от 2,8%.
Производството показва само част от промяната
В периода от 1 ноември 2024 г. до 31 октомври 2025 г. стопанствата са добили общо 762,8 млн. литра мляко, с 1% по-малко спрямо предходния период. Кравето мляко е 89,4% от общия обем.
Отделното структурно изследване на министерството показва по-дългата тенденция. Между 2020 и 2023 г. броят на стопанствата с животни е намалял от 43 735 на 28 960, или с 33,8%, докато животинските единици са намалели с 5,3%. Структурното изследване и годишната анкета имат различен обхват и се разглеждат поотделно.
Литрите мляко показват колко е произведено. Броят на действащите ферми показва колко стопани продължават да произвеждат. Разликата е важна при определянето на кризисната помощ.
При условна ставка от 5 евро за животно от един и същ вид стопанство с 50 животни би получило 250 евро, а стопанство с 500 животни – 2 500 евро. Така размерът на подкрепата следва броя на животните, докато рискът за продължаването на дейността остава извън сметката.
Как би изглеждала базова помощ за фермата
Независимият анализ предлага 70% от евентуален бюджет да осигурят еднаква базова сума за всяко допустимо действащо стопанство. Останалите 30% биха финансирали добавка според животинските единици, с по-висока ставка за първите единици, по-ниска за следващите и таван на добавката. Предложението включва проверка за реална дейност и общо отчитане на свързаните предприятия срещу изкуственото разделяне на ферми.
| Примерен общ бюджет | Базова сума на стопанство | Средства за доплащане според мащаба |
| 30 млн. евро | 840 евро | 9 млн. евро |
| 40 млн. евро | 1 120 евро | 12 млн. евро |
| 50 млн. евро | 1 400 евро | 15 млн. евро |
| 60 млн. евро | 1 680 евро | 18 млн. евро |
Четирите варианта са изчислени при условни 25 000 допустими стопанства. Сумите са авторски сценарии. Реалното им прилагане би изисквало финансов източник, правно основание и проверен брой получатели.
При бюджет от 50 млн. евро например допустима ферма с 50 овце и допустима ферма с 500 млечни крави биха получили по 1 400 евро базово. Общите им плащания биха се различавали според правилата за добавката, чиито ставки и прагове предстои да бъдат определени, ако моделът бъде възприет.
Как ще се разбере дали помощта е свършила работа
Анализът поставя конкретно искане към Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“. Двете институции могат да публикуват броя на уникалните получатели по направления и размер на стопанството, изплатените суми и дела на подпомогнатите ферми, които продължават дейност след 12 и 24 месеца. Последният показател би дал основа да се оцени доколко помощта е постигнала целта си да запази действащи ферми.
Бончо Бончев
