Словакия ще заведе дело пред Съда на Европейския съюз срещу новите правила за генетично модифицираните растения. Решението беше обявено от премиера Роберт Фицо след заседание на правителството в Нитра на 2 септември.
Причината е приетото през юни 2026 г. европейско законодателство за растенията, получени чрез нови геномни техники. Според Европейската комисия новите правила се отнасят до растения, получени чрез целенасочена мутагенеза и цисгенеза, както и до храните и фуражите от тях. Законодателството влезе в сила на 16 юли 2026 г., но ще започне да се прилага от 17 юли 2028 г.
Фицо обаче смята, че промяната премахва важни гаранции, без да има достатъчно доказателства, че новите технологии не крият рискове.
„Не знаем какви последици може да има върху хората“, заяви словашкият премиер, обяснявайки решението на правителството да атакува регламента пред европейския съд.
Словашки учени, пчелари и земеделски организации също се противопоставиха
Срещу новата регулация се обявиха редица словашки организации. Сред тях са представители на Словашката академия на науките, Словашкият съюз на пчеларите, организации на производители на храни и фуражи, природозащитни организации и други структури.
Подписалите общата позиция смятат, че новият подход е в противоречие с принципа на предпазливостта на Европейския съюз и с правата на потребителите. Те поставят въпроси и за проследимостта, етикетирането и възможността земеделските производители и потребителите да знаят какви растения и храни участват във веригата.
75% от словаците подкрепят съдебния иск
Това не е само позиция на словашкото правителство. Представително проучване на агенция „Полис Словакия“, проведено сред 1002 души през юли, показва, че 75% от анкетираните подкрепят завеждането на дело срещу новата европейска регулация.
Около 80% от участниците са заявили, че не са съгласни новите генетично модифицирани растения да бъдат извадени от досегашната правна рамка за ГМО. 78,4% не подкрепят отпадането на задължителната оценка на риска за човешкото здраве и околната среда, а 75,6% се противопоставят на премахването на задължителното обозначаване на храните, произведени с помощта на новите геномни техники.
Какво означава това за България
Темата вече е пряко свързана и с България. Сдружение „Агролинк“ призовава българското правителство да подкрепи Словакия в съдебното оспорване на новата регулация.
Според организацията през целия процес на обсъждане България не е подкрепила дерегулирането на новите ГМО.
„Агролинк“ посочва също, че според проведени проучвания над 80% от българите не желаят нито нови, нито традиционни ГМО и настоява страната да застане зад правото на земеделските производители и потребителите да избират какво да произвеждат и какво да поставят на трапезата си.
Тук обаче има важна подробност: Важно е да се уточни, че България не е гласувала против новата европейска регулация. При ключовото гласуване в Съвета на ЕС страната ни се е въздържала. Затова не може да се каже, че България е заела същата позиция като Словакия. Въпросът сега е дали българското правителство ще подкрепи словашкия съдебен иск срещу новите правила.
Спорът вече не е само за ГМО
Словашкият ход поставя по-големия въпрос: докъде трябва да стигне дерегулацията на новите геномни технологии и кой трябва да носи отговорността, ако след години се появят непредвидени последици?
Европейската комисия защитава новата система като начин да се осъвремени остарялата регулаторна рамка от 2001 г. и да се насърчат иновациите, устойчивото производство и конкурентоспособността на европейското земеделие. Критиците от своя страна настояват, че технологичният напредък не трябва автоматично да означава отпадане на оценката на риска, проследимостта и информирания избор на потребителя.
Сега Словакия избира съдебния път. А въпросът към България е съвсем конкретен: ще застане ли страната ни до Словакия в защитата на правото на земеделците и потребителите да знаят какво се произвежда и какво попада на трапезата им?
