На 19 май 2026 г. ЕК официално прие дългоочаквания План за действие относно торовете (Fertiliser Action Plan). Докато официалните съобщения от Брюксел говорят за „стратегическа автономия“ и „подкрепа за фермерите“, реалността на терен и дебатите в Европейския парламент същия ден разкриват много по-сложна картина. Планът идва в момент на остро напрежение – същия ден стотици фермери излязоха на протест в Страсбург, а браншовите организации заявиха, че мерките не отговарят на мащаба на кризата.
Защо се стигна дотук и какво всъщност се крие зад новата стратегия на ЕС?
Коренът на проблема: Близкият изток и газовата клопка
Новата криза с торовете в Европа не е случайна. Тя беше провокирана от ескалацията на напрежението в Близкия изток и затварянето на стратегическия Ормузки проток в началото на годината. Тъй като производството на азотни торове в ЕС е изключително зависимо от природния газ, а 30% от азотните и над 70% от фосфорните торове в Европа са директен внос, блокирането на доставките изстреля цените до небесата.
По данни на Евростат, само за последното тримесечие цените на торовете в ЕС са скочили с нови 8%, а прогнозите на Световната банка за годината сочат плашещ глобален ръст на уреята с до 60%.
Европейските фермери се оказаха в капан: те трябва да купуват суровини по скъпи европейски цени, но са принудени да продават зърното и продукцията си на силно конкурентни глобални пазари, което буквално изяжда ликвидността им преди новия стопански цикъл.
Краткосрочните мерки: Пари назаем и „гъвкавост“
В отговор на този шок планът на ЕК предвижда няколко спешни стъпки, които трябва да заработят преди лятото:
-
Мобилизиране на Селскостопанския резерв на ЕС: Комисията обещава финансов пакет за незабавна ликвидност.
-
Облекчения в ОСП: Държавите членки ще получат право на по-голяма гъвкавост – възможност за по-ранни авансови плащания и нови схеми за ликвидност чрез пренасочване на средства от Кохезионната политика и Стратегическите планове.
-
Данъчни и митнически отстъпки: Тези мерки надграждат приетите по-рано през годината временни премахвания на митата за внос на амоняк и урея и временната рамка за държавна помощ.
Критиката на фермерите: Водещата европейска фермерска организация Copa-Cogeca изчисли, че негативният ефект от кризата върху фермерите може да достигне до 39 милиарда евро за следващите 7 години. На този фон, целият Селскостопански резерв на ЕС за 2026 г. възлиза на около 450 милиона евро. Според бранша в България и Европа, предложените финансови инструменти покриват по-малко от 10% от реалния удар върху сектора. Въпросът „Кой ще плати останалите милиарди разходи?“ остава без отговор.
Дългосрочната визия: Екологичен преход или „зелен капан“?
В дългосрочен план ЕК залага на декарбонизация на индустрията за торове и ускорено преминаване към биобазирани алтернативи (органични торове, биостимуланти и извличане на азот и фосфор от отпадъчни води). Предвижда се въвеждането на минимални изисквания за смесване (блендиране) на химическите торове с екологични компоненти.
Брюксел планира и преразглеждане на Схемата за търговия с емисии (СТЕ), като обещава „гъвкавост“ за заводите за торове, но само срещу инвестиции в зелени технологии.
Критиката на еколозите: Планът успя да ядоса и екологичните организации. От Европейското екологично бюро (EEB) излязоха с остра позиция, че планът на Комисията проявява „зависимост към изкопаемите горива“. Според тях Брюксел излишно се опитва да спаси местното производство на изкуствени торове, вместо радикално да намали употребата им, да ограничи броя на селскостопанските животни до устойчиви нива и да премине изцяло към агроекологичен модел.
Какво следва?
За да контролира ситуацията, ЕК създава извънредно „Партньорство за веригата на стойността в сектора на торовете“, което да събере на една маса производители, фермери и правителства. Ще се проучва и възможността за съвместни обществени поръчки на ЕС за суровини и създаването на стратегически резерви от торове (по модела на газовите хранилища).
Комисията обещава и засилен мониторинг върху това как Механизмът за въглеродна корекция на границите (CBAM) влияе на крайната цена на хранителните продукти.
Равносметката
Планът за действие на ЕК е ясен политически сигнал, че Брюксел осъзнава опасността от продоволствена криза. Той обаче се опитва да балансира по тънко въже – между икономическото оцеляване на фермерите тук и сега и амбициозните зелени цели за 2030 г. За фермерите, изправени пред есенната сеитба, мерките изглеждат по-скоро козметични, а истинският тест за българското и европейското земеделие ще бъде дали обещаната „ликвидност“ ще стигне навреме до банковите сметки на стопаните преди началото на новия сезон.
