По време на форума проведен от АЗПБ, засегнах въпросите по административната тежест.
С административния натиск – до кога
Един от тях, колкото и чудно да е, е изваждането на паспорт на кравата. Някой ще каже – какво трудно има в това. И ние на всеки 10 или 5 години си вадим паспорти. Отиваш в паспортно бюро, попълваш заявление, чакаш половин час, служителя ти прави снимка и си отиваш. След това според джоба и нуждата, вземаш паспорта след ден или месец.
При кравите обаче процедурата е много по-сложна и свързана с разход на много работни часове. Наистина, при някои фермери практикуващият му лекар помага за по-малкото главоболие на фермера. Сега обаче ще ви припомня как се вади паспорт на крава.
Телето се ражда. Живо и здраво. Всички се радват. Дават му коластрата и трябва да почне работа по паспорта. Фермерът трябва в 3 дневен срок да извести практикуващият лекар за събитието – раждането на телето – пол, порода и др. Това трябва да стане задължително на хартиен носител.
При провежданите в момента проверки за търсене на виртуалните животни, проверяващите са търсели и този документ. Следва маркирането на телето до 7 ден, от ветеринарния специалист или фермера, както са се разбрали. Следва внасяне в системата на номера на телето и всичко, което се знае за него.
До тука всичко е в реда на нещата. От тук нататък трябва да се изготви декларация, която трябва да бъде занесена в държавната служба. Там се приема от отговарящия ветеринарен лекар. Съответно след обработка на данните се издава паспорта. Това трябва да стане до 20-я ден след раждането. Ако датата на издаване на паспорта е 20 дни след раждането, фермерът може да има проблеми при подпомагането.
Този въпрос го зададох на форума така – „Кратък въпрос и бих желал кратък отговор.- При положение, че датата на издаване на паспорта е 20 дни след раждането на телето, ще има ли проблем. За съжаление не чух нито да, нито не”.
Не спазването на тези срокове е по вина както на фермерите така и на администрацията. Първите закъсняват много пъти да внесат документите в срок, вторите пък да се включат в срока, поради куп причини зависещи и от тях, но те никога не са виновни.
Екшънът няма да е пълен, ако не кажа, какво се случва на терена. Фермата на наш фермер се намира на 30 км от кабинета на практикуващия лекар. Фермерът се качва в колата и пътува 30 км на север за да предостави на доктора уведомлението. Трябва да вземе попълнената декларация и се връща във фермата си. След това се качва пак на колата и пътува 60 км на юг, където е държавната ветеринарна служба. За негов „късмет“ отговарящият лекар отсъства и той оставя документите. Това означава, че ще трябва и да отиде да си ги вземе обратно.
Сметката показва следното – 30км на север + 60км на юг = на 90км и връщане 90= на 180 км = на 12 литра бензин по 2.63 лв = 31.56 лв. Към това се прибавя и поне пет часа загубено време. Ами ако имате 100 крави и 70 телета годишно, сметката набъбва на доста солидно.
Сагата обаче не свършва до тук. Паспортът е готов, фермерът си го е платил – досега 2 лева. В паспорта обаче има само четири реда за отразяване ваксинации и др. подобни. След като редовете се изпишат, фермерът отива да си вземе друг паспорт. Тук вече таксата може да е 10 лева.
Има и още.
По едно разпореждане на агенцията, в графата порода, трябва да се пише – кръстоска, смесена и не знам какво друго. Времето тече, и това теле става юница. Оказва се, че стадото е под селекционен контрол и тази юница трябва да влезе също под селекционен контрол. Това обаче не може да се случи, защото пък системата на Дирекцията на Фонда не го приема, защото животното е кръстоска. За да стане това, трябва да се извади нов паспорт, в който да пише породата. Дотук добре. За да се случи обаче това трябва да се смени паспорта и животното да стане породно. В допълнение, фермерът трябва да се бръкне за 10 лева за паспорт. Миналата година имахме фермер, на който се наложи да плати над 100 паспорта. Или по-просто казано, те му костваха един тон мляко.
И следва въпросът, за какъв чеп се изискват тези паспорти. В Европа, масово се използват електронните паспорти. Ако се наложи фермерът може да извади паспорт на кравата. Отразяването на ваксинациите става поне на още два документа-задължително и на хартиен носител, които винаги могат да се видят в системата.
Това е следващия административен натиск – срещу практикуващите ветеринарни лекари. Ами те вече са толкова малко на терена, и вместо да лекуват животните, те се занимават най-вече с ваксинации и още повече с писане на върху хартиен носител. Един ветеринарен лекар ми сподели, че повече от 30% от времето му минава в писане. Между другото, миналата година, в много ветеринарни офиси те посрещаха с думите – нямаме хартия.
Бях в един немски животновъден център. Колегата ми каза, че месечно разполагат с 200 листа хартия и 200 копия да извадят, човека имаш флашка с която задействаше копирната машина. Стигне ли до двеста – спира.
Изводът е: веднага преминаване на електронни паспорти. Защото, освен губене на време, се дават пари за безумни неща, плюс приказките, че фермерите вземали големи субсидии.
Сметнете:данък, изваждане на паспорт, поне 3-4 задължителни лабораторни изследвани, задължителни курсове, дюзи на пръскачки и още и още.
Оказва се, че голяма част от подпомагането на фермерите се връща и някои път за безумни изисквания и най важното- лекарите нямат достатъчно време да лекуват животните.
