Изминалата седмица нямаше с какво да сюрпризира фермерите, освен това беше наситена с политически събития и решихме Темата на седмицата да остане за понеделника на новата седмица. Всъщност тази тема вече я обсъждахме веднъж, но едно обаждане по телефона ме предизвика да се върна отново на темата за разплодниците. Става дума за биците от месодайно направление. Играят се игрите „на котка и мишка“ и „тука има, тука нема“.
Въпросът е тревожен защото при повечето стада от месодайното направление методите на ИО не се използват.
Как се купува бик.
Разказът е на фермер от Плевенско, който решил да си купи класен бик. Звучи като приказка, но е истина. Човека има стадо от Абърдийн. Времето за използване на неговия бик приключило и той решава да си купи младо биче. Започва проучване, говорят му хубави неща за една ферма. Както му е реда по български, човекът търси връзки и познати да му ходатайстват пред собственика да му даде едно мъжко теле. Провежда телефонен разговор, съответно получава оферта за цената. Висока, ама за хубав разплодник не трябва да се помайва, и човека се качва на колата, за която закача и ремаркето да вземе бичето. Пропътува близо 400 км и се отзовава във фермата. Водят го при група мъжки телета, и от първия поглед идва разочарованието. Телетата, като телета за брак и месо. Нито стойка, а бе нищо. Само дето са черни. На въпроса има ли други животни, собственика му показва една група от телета, които всеки момент ще ги вземат за клане. Съответно му предлага да си избере от тях. На следващият въпрос на нашия познат, дали имат сертификат, отговора е няма проблем ще имаш.
За да ми пише, човекът беше прочел статията
В момента биците са номер едно
и пита, кога ще се случи това и у нас. Въпросите са вече три.
Къде са скрити биците и кога ще се случи това.
Докато при сектор мляко отговорът е много прост – биците са скрити в канистрите на съда за сперма, то за месодайните животни отговорът е още по лек – ами то ги няма биците, защо да се крият.
Отговорът на третият въпрос е, че това трябва да се случи час по-скоро.
Защо. Защото с незнаен бик, а такива са почти всички, които се използват за естествено покриване, вредата по някой път е много по-голяма от ползата, и второто е – стихийния инбридинг. Колкото и някои да казват, че при месодайните се среща по-рядко, него го има, и след определен процент, загубите са големи.
И да допълня. Днес бях с говедовъдите от Сандански на кафенето и ги попитах как си купуват бици. Всичките разказаха подобни истории и навсякъде са готови да им дадат сертификат. Ако РА има концепция за това – добре.
Какво да се направи, би бил следващият въпрос. Би трябвало да се изготви правилник за производство на бичета, който да се спазва, контролира и дори да се одобряват от комисия, и тогава да се предлагат на фермерите. Всъщност нищо ново под слънцето, това сме го правили преди 40 години – бикопроизводители, оценка на бичето след раждане, удостоверяване на произхода, оценка след като навърши 12-14 месеца от комисия и тогава сертификата.
Михаил Михайлов Изп. Директор на НСГБ
