Тема на седмицата: ОВЦЕВЪДСТВОТО – 2025 г

Рубриката се води от Михаил Михайлов

Реших да направя анализ на последната излязла статистическа справка за нашето животновъдство в случая „Брой овце 2025 г“ и много рекламираните напоследък кооперативи, кооперации и други сдружения.

Навремето работех 15 години в овцевъдството и помня някои неща. Искам само преди да почна да кажа, че по него време само в Сливенски окръг произвеждахме мъжки Елитни разплодници от породите Тракийска тънкорунна, Кавказка, Цигай, и ББМ кози над 1500 бр,  сега колко се провеждат в национален мащаб не зная, но едва ли са повече от тази цифра.

Анализа е направен на база официални данни на статистиката и броят на овцете е на първи ноември 2024 г, когато започва и новата стопанската година. Де факто през 2025г това ще бъдат овцете от които ще се произвежда мляко и месо. Вълната знаем изчезва по някакви невидими пътища от фермите.

Броят на овцете от всичките категории в началото на годината са 1 020 900 бр. Имаме  намаление с 6%, а този процент е колкото през последните няколко години. Само овцете-майки са 867 100 бр, където процента на намаление е 5.1%. Трагично малък е броя на ремонтните животни, едва 33 600 бр, където намалението е с огромните 17.6%. В категорията други овце влизат – кочове, шилета, бракувани овце 120 200 бр – на практика това са непродуктивните животни и те не дават продукция.

Какво показват тези цифри за бъдещето:

• На първо място ще имаме още по-малко производство на овча продукция – мляко и месо.
• Миналата година производството също бе изключително малко.
• Овцете определено ще намалеят до края на годината не с 6%, а най-малко с 12%. Осигурените ремонтни животни са едва 33 600 бр, при необходимост минимум 20% от стадата или за да се запази този брой овце, трябва да имаме най малко 170 000 бр.
• Няма ги, не могат да се купят и от чужбина.
• Продукцията при намаление на броя на овцете може да се компенсира със добра селекция.
• Това е също невъзможно.
• Породите, които могат да вдигнат средната млечност на животните отглеждани у нас са Асаф – 17 600 бр, Лакон -19 100 бр, Аваси – 2 900 бр или всичко
  39 600 бр.
• Тези стада могат да произведат малък брой разплодни агнета за продажба.

Месодайните породи, които дават облик на нашето производство са Ил дьо Франс – 8 400 бр, Мутон Шароле – 1400 бр или всичко 9 800 бр, за тях ли агнета за разплод за продажба ли.

При Синтетичната линия също има добри стада и от там може да се отдели нещо качествено.

Имаме и към 90 000 автохтонни породи, от които не може да се очаква кой знае какво.

Изводът е: че селекцията няма да донесе кой знае какво увеличение на продуктивността.

• Спасението за в бъдеще е да се организират специализирани депа за отглеждане на кочлета, така, както се правеше едно време у нас, и така, както се прави в Европа.  Сега имаме някакво кочопроизводство, няма никъде отчет да се види, колко кочове са произвеждат, от кои породи, продуктивност, бонитировка и куп още изследвания. Не е реалистично кочлетата да стоят в депото до края на годината и след това да отиват по фермите. Нямаме също например станция за изпитване продуктивността на животните и други признаци.

При наличието на 860 00 бр овце-майки у нас, използвайки формулата 50 овце на един коч, на нас са ни необходими 17 000 бр кочове – изкуственото осеменяване сме го зачеркнали като технология. Това означава производството на поне 4000 бр млади кочлета годишно – имаме ли ги. В никакъв случаи. Да са живи и здрави мъжките шилета на 9-10 месеца.

• Определено тежки дни чака овцевъдството. Първите индикации са отново падане изкупните цени на овчето мляко. Определено имаме проблем и всички го знаем кой е. Цената на агнешкото също ще падне. Атаката към веригите ще ги накара да заредят магазините с евтино агнешко месо от Македония – с тях имаме и някакъв договор, Гърция също ще ни даде маломерни агнета и идва Румъния. Която ще ни даде агнетата, които няма да заминат по някакви причини в арабския свят.
• През последните дни лидерите на НОКА непрекъснато говорят за коопериране, организации на производители и други обединяващи се организации. А законодателството и др. Всъщност това го слушаме от две години. Организациите на производител ги правим от 15 години поне. Не се е чуло някоя да е направила кой знае какво. Една организация в Пловдивско, и то добра организация, надигна глава преди две години и бе наказана да продава млякото си с мъка на 50 стотинки. Дано сега овцевъдите да се справят. Съмнявам се. Не е лошо членовете на НОКА да посетят от трети март изложението в Лариса, където действат най-добрите кооперативи в Гърция и разговарят с тях.
• Трудно ще могат да се привличат в кооперациите тези стада с брой на животните от 1 до 100, а това са цели 9 344 стада, в които се отглеждат
  236 700 бр овце и това са близо 30% от популацията. Забравих да кажа, че у нас имаме 12 544 овцеферми, при среден брой овце-майки отглеждани във ферма – 72 броя. Цифра, която не позволява да се прави кой знае каква селекция, да има кой знае какво производство и затова за тези стада най-важния фактор е добрия коч, но вече казах, че такива достатъчно няма. Въпреки, че ми се иска това да стане, относно кооперирането рекламирано от всички, държавни служители, наука, браншовици, фермери, поне засега няма кой знае какви резултати, разбира се има изключения в няколко организации, които работят много добре, козевъдната, тази в Сливен на фермерите и Геномика, която не е получила нито един лев държавна помощ, организацията в Пловдивско – Карадамянов и др.

Изводът е само един: веднага анализ на ситуацията, набелязване мерки най-вече за увеличаване производството и селекцията. Последното е много трудно да стане при тези раздробени стада, но щом другите го правят, трябва и ние да го правим. Повече да се говори за това на тези срещи, които провежда в момента НОКА. Скоро четох дневният ред на един овцевъден форум – всичките точки бяха подчинени на субсидии, мерки, пасища, подпомагане, и имаше само една точка в която се говори за производство. Бил съм на подобен форум в Европа и там се говори само за производство.

И накрая. Една препоръка към НОКА и РА по овцевъдство. Съгласно Закона, дейността през годината по отношение на селекцията, трябва да се публикува в докладите за извършеното през годната, за да се знае какво вършат тези организации. Има такива, които не ги е страх да ги публикуват – Маришката овца, Лакон, Ил дьо Франс и др. Но останалите мълчат. Съвсем скоро ще изпратя писмо до ИАСРЖ да започнат публикуване на тези доклади спазвайки Закона.

Михаил Михайлов