Най-важното в животновъдството е работната ръка. Нямаш ли добре квалифицирани работници във фермата, направо си кастриран. Няма начин да го вземеш от махалата и да го сложиш в краварника и да нямаш големи проблеми след това. Примери, колкото искаш. Виждал съм, как преди да сложи чашките на апарата върху цицките, работникът ги запечатва.
Началото на сегашното ни т.н семейно говедовъдство почти на всякъде мина по един и същи модел. Купиха се кравите, направиха се оборите, родиха се телетата и започна доенето. Нали знаете – сутрин в пет, вечер в шест. Няма зима, няма лято. Има яко бачкане, опашки по главата и тор в ботушите. Ентусиазмът мина бързо, още повече когато имаше намаление на цената на млякото.
И тогава във фермите се появиха наемните работници. Повечето от тях, освен коне, не знаеха нищо за животните. Собствениците обаче бяха доволни, даваха много ниски заплати, искаха много работа от тези хора и икономическата обстановка беше такава, че имаше за фермера, малко за работниците и дори за децата и внуците.
Тези времена обаче минаха. Отвориха се границите, работниците се качиха на самолетите и отидоха да работят каквато работа има, но добре платена. Интересното е, че там, когато са на работа, са по-ниски от тревата, шепнат, не викат, хранят се културно и са добре облечени. Всичко това се променя, когато слязат на летището в София.
Една част от работниците по фермите останаха, и почнаха да извиват ръцете на фермера. Днес на ляво, утре на дясно. Сватбите, кръщенетата и погребенията не свършиха. Точно в най-сублинния момент, когато има най-много работа, те трябва да ходят на тези сбирки. Последва изнудването. Фермерът едвам намерил няколко дни да заведе семейството на море и точно тогава работникът казва, че напуска. Почват кандърми, които свършват с увеличение на заплатата. Започнаха да не спазват работното време. Питам един дояч, защо не почвате да доите, и той ми отговаря така: – ами нека да си догледам сериала.
Някои от проблемните крави се прескачат при доенето. Попитайте гледачите, колко крави ще доят в деня на вземане на пробите и след доенето преброите, колко шишенца с проби имате в куфарчето, поне с 5-6 по-малко, прескочени крави, защото едната ритала, другата си давала бавно млякото и още куп причини. Ако си позволите да обявите, че работника трябва да напусне след три дни, сте направили фатална грешка. През това време той може да ви повреди голяма част от оборудването.
Още по-фрапиращи са случаите с дадени предварително пари. Сутринта може и да не го намерите. По същия начин много фермери се връзват да изпратят пари за билет или бензин на потенциален работник, който след това не виждат.
И започва кадрила на работниците. За две години те обикалят няколко ферми и отново „кацат“ във вашата ферма. Работят няколко месеца и отново се ротират. За професионализъм да не говорим. Колкото и да го учиш, човекът може и да го разбира и да знае как да го направи, ама той не го прави. Всъщност всички знаем, че по перваза е по-лесно.
Наш фермер, преди три години изгони доячите си и влезе той в залата. Откри обаче, че от 80 крави поне 10 имаха мастит. След няколко месеца отивам на фермата и той ми дава една кутия със спринцовки за лечение и каза: – Дай ги на колегите, откакто влязох да доя, маститни крави нямам.
След псвдоработниците идват и проверяващите от Инспекцията по труда. Някак си от първия ден трябва да има трудов договор не върви, трябва все пак да го провериш този човек, какво може. Следва и другата пречка за фермера. Очаква се да излезе наредба парите на работниците да се превеждат по банков път и да отговарят на договора. Ами не знаят ли тези, на които заплатите са сигурни, че работниците са изяли парите преди заплатите, защото все не им стигат. И сега ако фермера им даде на заем или авансово, той няма да ги види тези пари повече. На пръв поглед наивен аргумент, но само след месеци ще се почувстват последствията от него.
И следва квалификацията на работниците, пък и на фермерите. Преди години имаше специализирани школи за доячи, които работеха целогодишно и курса беше един месец. Сега пак се организират такива курсове от Университетите, но това не е пряка работа на преподавателите, и тук се губи нишката. По същия начин имахме школа за техник-осеменители, и нея я няма. Скоро един студент по ветеринарна медицина беше на практически държавен изпит и ми се оплака: – Ние няма къде да практикуваме, преподавателите и те не знаят, пък на изпита ни изпитват, че и късат.
Така не става.
Връщаме се за чуждестранните работници. Един разговор започнат отпреди десет години, и още е на стартова позиция. Имаше някакво разрешение за работници за определено време, но не бе решен въпросът с учението на децата им. Трябваше да се плаща. Изпадаме в лабиринт. Пълно с мигранти в страната, пък много малко от тях работят. Ясно е, че нещо не е наред. Ако натисните копчето на компютъра с въпрос, колко чуждестранни работници има в животнвъдството, получавате отговор – не се води статистика по тази категория.
Отговорът на заглавието на този материал е – в момента имаме недостиг на работна ръка в говедовъдството. Този процес ще се задълбочава все повече и това е втората причина за ликвидирането на фермите. Първата я знаете всички, опитахте я на гърба си преди един месец.
Някои от работниците ще каже – Ниски са заплатите у нас. Непрекъснато има обяви за 2000 лв на месец за доячи, за добри доячи, става дума.
Какви заплати вземат работниците в говедовъдството в Кипър. Трябва да се знае, че изкупната цена на млякото в ЕС е най-висока именно в Кипър.
- Повечето млекопроизводители и други животновъди имат заплата между 722 и 2333 евро на месец през 2023 г.
- Месечната заплата за млекопроизводители и други животновъди без опит варира от €722 до €1288.
- След 5 години трудов стаж, техният доход ще варира между €779 и €1413 на месец.
И накрая. Съседните ни държави вече привлякоха работници от Индия, които засега се представят много добре. В РС Македония вече се срещат доста.
Изводът е един: РАБОТНАТА РЪКА Е КЪТ ВЪВ ФЕРМИТЕ. Няма ли добри работници, няма да има мляко, няма да има сирене, няма да има пари.
Михаил Михайлов
