По време на изложението по животновъдство преди няколко дни в Сливен, разговаряхме с много животновъди-говедовъди и нашата аритметика показа следното:
– 20% смятат да приключат с кравите, други 30% от млечното говедовъдство да се прехвърлят в месодайното, а останалите все още мислят.
Въпросът е как тези 20%, които отиват към месодайните крави, как ще го направят най ефективно.
– “Много хора имаха запитвания за Лимузин и Ангус. Тези стопани са предимно с така наречените безпородни стада, които имат голямо желание да започнат да развиват и да подобряват генетиката в своите стада. Естествено, те търсят по-малки телета, което обаче не е правилният подход. Но затова са тези изложения – за да разговаряме и обясняваме. – публикувано от Агро.бг.
Това е и самата истина. Чистопородните ни месодайни стада, у нас наброяват едва
15 000 крави. На „опашката“ са наредени поне още 100 000 крави и сега ще станат още повече. Същите се водят вече месодайни, независимо, че някои от тях продължават да доят. В „отбора“ на месодайните, поне до тази година, критериите за доказана продукция, бяха много ниски. В тази група има също и голям брой месодайни кръстоски, което не означава нищо. Купил човека едно мъжко теле от фермата Х и мисли, че всичко е наред. На въпроса – откъде го купи, обикновено казва някои район или ферма, където има традиции от години или внос на животни. И има и сертификат с гордост допълва фермера.
Работейки по този начин се допускат много грешки и много фермери „изгоряха“ за недостоверност на произхода.
Какво мога да кажа по този въпрос. Едно време имаше една приказка – един добър разплодник е половин стадо. Румънците се опитаха да го направят насила. Задължиха при овцете, който участват в обвързаната подкрепа, на 35 овце в стадото да има по един коч със сертификат. Тогава сертификатите взеха да хвърчат от определени ферми и се оказа, че в тези ферми се раждат само мъжки животни. Ясно е, че е имало фалшификация. При кравите за месо проблемът румънците го решиха по-лесно. Откриха една интервенция за подпомагане закупуването на бик за разплод.
Как стоят у нас нещата. И две интервенции да пуснат, за закупуване на бик, няма да се случи нищо, защото няма налични бици. Този въпрос трябва да се реши веднага на ниво- МЗГ, Съвет по генетични ресурси, ИАСРЖ и Асоциациите и Камарата.
Съгласно статистиката, както вече казах, месодайните крави са над 100 000 и има качествени разплодници само за елитните стада – повечето купувани от чужбина. За да имаме един добър бик, трябва да се направят много неща. Но пък ако той е причина /неговата генетика/ само дневния прираст да се увеличи с 50 гр, си е много добре. Това са цели 20 кг повече за една година. Ами, ако прираста е 100 гр.
Как става изборът и отглеждането на бичетата. Няма да откривам Америка, това са стари работи, които ги правихме преди 50 години и понеже в момента сме „скарани“ с генотипирането, искаме не искаме трябва да се върнем към миналото.
- Първата задача на селекционерите е да определят най-добрите майки, /за които имат информация/ от които могат да се оставят мъжки телета за бичета.
- След раждането да се удостовери произходът – баща и майка.
- Генотипиране да стане задължително.
- Следват изследвания относно заболявания. Това става най-точно след четвъртият месец за да се хване левкозата.
- Бичетата се събират в депо, в което имат идеални условия за отглеждане.
- Хранят се по най-добрите рецепти за възрастта си.
- Ежемесечно теглене и измерения.
- След навършване на 10 месеца, започват да се наблюдават бичетата имат ли полови рефлекси.
- Следва получаване на сперма и нейната оценка.
- Оценка на комисията и разпределение на бичетата. Тук може да се прави и търг за най-добрите.
И след като минат тези процедури телето заминава за фермата Х.
За да стане това, трябват пари и някой трябва да ги даде. Също трябва да има организатор на тази дейност, който да дерижира нещата. А не да продължаваме по сегашната система, защото прехваленото мъжко теле, което сте купили, може да върне стадото ви със 100 грама прираст по-малко назад.
При овцевъдството има програма за производство на кочлета. За съжаление половинчата. Парите стигат до края на годината, кочлетата отиват във фермите през зимата и там „батковците“ си правят каквото си искат с тях. Да не говорим за сексуалност и качество на спермата.
Тази история обаче не свършва дотук. Бих искал да разкажа какъв случай имахме преди години. Всичко, което е описано по-горе го направихме. Добро хранене, добър здравен статус, добра сперма. С това се характеризираше едно биче на име Тони от Черношарената порода. Тогава още не се говореше за генотипиране и качеството на бичето се доказваха при тестажа. Прегледите на бичетата се правеше пред фермерите. Този Тони беше голям красавец. Вървеше, като Аполон в манеж. Една наша фермерка направо се „влюби“ в него и казва: – искам да си купя 20 дози от него. Купи ги жената и след 11 месеца звъни по телефона и казва, идвай веднага във фермата. – Какво се оказа. Този Аполон „хвърлял“ телетата с големи глави. И както се казва злото не идва само. При нея от 20 осеменени крави се заплодили 17. От тях само пет родили нормално. При останалите се е наложило ветеринарна интервенция.
За да имаме добри бичета, за естествено заплождане на кравите е ясно, че ни трябват няколко депа за отглеждане на бичета от няколко породи. Трябва много яка селекционна работа. Трябва организатор и изпълнител.
В тази връзка Националния съюз на говедовъдите в България – НСГБ, има изпратено писмо до МЗм за програма, по която да се подпомогне закупуването от фермерите на прокар, кантар и станок за подрязване на копитата. Към това трябва и да се постави и депото или депата за бичетата. Едно време те носеха името – депо за преценка биците по собствена продуктивност.
Ами това е. Остава отговорните хора да създадат условия фермерите да направят нещо в тази посока.
Михаил Михайлов – Изп. Директор НСГБ
