Токсоплазмозата е добре познато заболяване при овцете и козите, но по-рядко се говори за нейното значение при говедата. Макар и по-слабо изразена, инфекцията с Toxoplasma gondii при кравите може да има сериозно отражение върху репродуктивните показатели – незабележими аборти, ембрионални загуби и намалена плодовитост.
Как се предава заболяването
Причинителят Toxoplasma gondii е паразит, който завършва жизнения си цикъл в котките – те са единственият „краен гостоприемник“. Кравите и останалите селскостопански животни се заразяват като междинни гостоприемници – чрез поглъщане на ооцисти, които котките отделят с изпражненията си.
Инфекцията се предава най-често чрез:
– консумация на замърсен фураж или вода;
– използване на хранилки и поилки, достъпни за котки;
– контакт с почва, в която ооцистите са запазени.
Паразитът е изключително устойчив. Във влажна и хладна среда може да оцелее повече от година, което означава, че замърсяването на фуража може да представлява дългосрочен риск за стадото.
Какво се случва в организма на кравата
След като попадне в тялото, паразитът преминава през чревната стена и навлиза в кръвообращението. Оттам достига до различни органи – мускули, черен дроб, плацента. Обикновено инфекцията при възрастни животни протича безсимптомно, но в периода на бременност тя може да се активира и да засегне развиващия се плод.
При заразяване в ранните седмици на бременността най-често настъпва резорбция на ембриона – стопанинът изобщо не забелязва проблема и приема, че кравата просто не е забременяла. При по-късна инфекция може да се наблюдават скрити аборти, раждане на мъртви или слаби телета, а понякога и задържане на плацентата.
Затова токсоплазмозата често се проявява не като остро заболяване, а като постепенно намаляване на заплодяемостта и увеличаване на броя на „празните“ крави.
Симптоми и патологични признаци
При възрастните крави клинични признаци почти не се наблюдават. При изследване на абортирали плодове може да се установят признаци на възпаление в плацентата и черния дроб, но те не са специфични.
Най-често ветеринарният лекар насочва вниманието към токсоплазмоза при следните ситуации:
– необяснимо висок процент на незаплодени животни;
– аборти в различни етапи на бременността без ясна причина;
– отрицателни резултати за други известни абортогенни агенти (напр. бруцелоза, лептоспироза, хламидиоза).
Диагнозата се поставя чрез серологични тестове (определяне на антитела срещу T. gondii в кръвта) или чрез патологично изследване на абортирали плодове и плаценти.
Защо токсоплазмозата остава „тиха“ при говедата
При кравите паразитът не предизвиква масови аборти, както при овцете. Той се „скрива“ в тъканите и се активира само при определени условия – стрес, хранителен дефицит, заболяване или след отелване. Затова често дори при заразени стада няма драматични епизоотии, а по-скоро се наблюдава бавен спад в продуктивността.
От икономическа гледна точка обаче дори този скрит ефект е сериозен. Загубата на един ембрион, който не се открива навреме, означава пропуснато отелване, по-дълъг междуродилен период и по-ниска годишна млечна продукция.
Профилактика и контрол
Контролът на токсоплазмозата в говедовъдните ферми се основава на биосигурност и хигиена:
– Не допускайте котки в обора и около местата, където се съхранява фураж.
– Съхранявайте концентратите и сеното в закрити помещения.
– Редовно почиствайте и дезинфекцирайте хранилките и поилките.
– Ограничете достъпа на диви животни и птици, които могат да пренесат замърсяване.
Към момента няма лицензирана ваксина за говеда. Контролът се постига чрез намаляване на контакта с източника на инфекцията и чрез редовен мониторинг на репродуктивните показатели в стадото.
Риск за човека
Както при овцете, токсоплазмозата е и зооноза – т.е. може да се предаде на хората. При бременни жени инфекцията може да доведе до сериозни усложнения на плода.
Затова фермерите и особено жените в детеродна възраст трябва да избягват контакт с котешки изпражнения, да спазват хигиена при работа с фураж и да не консумират сурово месо.
Заключение
Токсоплазмозата при говедата рядко се проявява драматично, но ефектът ѝ върху репродуктивното здраве е реален и често остава незабелязан. Болестта не убива кравите, а подкопава плодовитостта им – тихо, но устойчиво.
Всяко стопанство, което цели висока продуктивност и добра заплодяемост, трябва да обръща внимание не само на видимите заболявания, но и на тези „невидими“ фактори, които влияят върху икономиката на фермата. Контролът върху достъпа на котки, чистият фураж и редовният ветеринарен мониторинг са най-доброто оръжие срещу този скрит паразит.
