Европейското животновъдство продължава да губи позиции, а последните прогнози на Европейската комисия показват, че тенденцията към намаляване на стадата далеч не е приключила. Данните сочат, че през следващите месеци производството на говеждо и овче месо в Европейския съюз ще остане под натиск, като основните причини са намаляващият брой животни, високите производствени разходи и продължаващата несигурност във фермите.
Според европейските анализатори производството на говеждо месо през 2026 година се очаква да намалее с около 2,6% спрямо предходния период. При овчето и козето месо прогнозите също остават неблагоприятни, като спадът може да достигне около 5%. Това потвърждава процес, който се наблюдава в редица държави членки още от няколко години.
Зад статистиката стоят хиляди ферми, които постепенно намаляват поголовието си или изцяло прекратяват дейност. Все по-трудно става поддържането на рентабилно производство в условията на скъпи фуражи, високи цени на енергията, растящи разходи за труд и увеличаващи се изисквания към стопанствата.
Климатичните промени също оказват все по-силно влияние върху сектора. Продължителните засушавания, екстремните горещини и непредвидимите климатични явления намаляват добивите от фуражни култури и увеличават разходите за изхранване на животните. Само през последните две години редица региони в Европа бяха засегнати от тежки суши, които принудиха фермерите да купуват по-скъпи фуражи или да намаляват броя на животните.
Особено тревожна е ситуацията при говедовъдството. В много държави броят на млечните и месодайните говеда продължава да се свива. Част от стопаните се отказват поради липса на приемственост между поколенията, а други не успяват да покрият растящите производствени разходи. В резултат на това предлагането на европейско говеждо месо постепенно намалява.
Подобна картина се наблюдава и в овцевъдството. В редица райони на Европа традиционните овцевъдни ферми изпитват сериозни трудности да задържат производството. Недостигът на работна ръка, застаряването на фермерите и слабата икономическа привлекателност на сектора продължават да ограничават възможностите за развитие.
Парадоксът е, че намаляващото производство се случва в момент, когато въпросът за продоволствената сигурност става все по-важен за Европейския съюз. Войните, климатичните кризи и нестабилността на международните пазари показаха колко важно е Европа да запази собственото си производство на храни. Именно затова през последните месеци все повече европейски институции започват да разглеждат животновъдството като стратегически сектор, който се нуждае от целенасочена подкрепа.
За България тези процеси са особено важни. Намаляването на стадата не е само европейски проблем, а реалност и за българските ферми. Ако тенденцията продължи, зависимостта от внос на месо и млечни продукти може да нараства, а възстановяването на изгубеното производство впоследствие ще бъде значително по-трудно и по-скъпо.
На този фон в Брюксел се подготвя нова стратегия за животновъдството, която трябва да бъде представена през юли. От сектора очакват тя да предложи конкретни мерки за насърчаване на инвестициите, стабилизиране на доходите и ограничаване на загубата на поголовие. За много фермери това вече не е въпрос на развитие, а на оцеляване.
Сигналите от последните европейски прогнози са повече от ясни. Без сериозни инвестиции и по-силна подкрепа намаляването на стадата ще продължи, а заедно с него ще намалява и способността на Европа сама да осигурява значителна част от храните, които потребява. Въпросът вече не е дали секторът има проблем, а колко време остава за неговото решаване.
