Началото на годината се оказа сред най-влажните от много време насам и това логично забави излизането на кравите на трева. Там, където обичайно животните се пускат още в първите дни на февруари, тази година фермерите едва сега започват предпазливо и на етапи да ги извеждат навън.
При по-тежките и задържащи вода почви картината е различна – стопанствата, които в добра година стартират пашата по това време, ще трябва да изчакат поне още две до три седмици, преди тревата да стане реална част от дажбата.
Влажното време донесе разочарование. Резервоарите за течен тор се запълват, запасите от фураж намаляват, а разходите растат. Все пак, след силния растеж на тревата през миналата година, в повечето дворове има достатъчно силаж като резерв при непредвидени ситуации.
Има ли смисъл да се бърза?
Много стопани се колебаят дали изобщо да започват паша през седмицата. Отговорът зависи от почвата.
Ако извеждането на кравите води до сериозно разкалване и увреждане на тревния слой, усилието не си струва. Повреденото пасище ще струва повече в дългосрочен план.
Но при по-сухи терени, където животните могат да излизат без значителни щети, включването на свежа трева в храненето носи реална полза. Дори няколко часа дневно могат да окажат положително влияние върху млечността. Пролетната трева е ценна комбинация от висока енергийна стойност и добър протеинов състав – рядко съчетание, което трудно се постига с други фуражи.
Ранната паша не означава кравите да обикалят всички площи в продължение на двадесет до двадесет и пет дни. Идеята е постепенен преход – животните отново да свикнат с пасището, докато хранителните им нужди продължават да се покриват чрез силаж и концентрати.
Какво изисква практиката?
В стопанствата със сравнително сухи площи трябва да се вземат мерки срещу увреждане на тревата, особено около входовете и пътеките. Добрата организация на движението на стадото е решаваща.
Прясно отелените крави се нуждаят от около 13 килограма сухо вещество дневно от фуражи и концентрати. Приемът им се увеличава приблизително с 0,8 килограма на ден, докато достигнат максимално ниво около десетата седмица след отелването. Това означава, че пашата трябва да се съчетава внимателно с основната дажба, а не да я замества изцяло.
Използването на временни ограждения и ясно разпределение на площите помага както за по-добър контрол на животните, така и за ограничаване на щетите. Влажната пролет не прощава – една грешна стъпка може да остави следи за целия сезон.
Времето не чака
Последните години показаха колко променлива може да бъде ранната пролет.
Затова, щом теренът позволи, дори кратките прозорци с по-сухо време трябва да се използват. Ако стартът се пропусне, по-късно могат да се появят проблеми: слабо оползотворяване на тревата, груби остатъци след паша, прекалено израснала маса и влошено качество.
Пролетната паша не е въпрос на календар, а на почва под ботуша. Когато тя издържа, тревата може да започне да работи за стопанството. Когато не издържа – по-добре е търпението да надделее. В земеделието прибързаната крачка често струва по-скъпо от изчакването.
