Здравето след отелване – гръбнакът на добрата репродукция

Превенцията на здравни събития при млечните крави е ключът към ефективното възпроизводство

Болестите не прощават на плодовитостта

В млечните стада все още съществува широко разпространено погрешно разбиране – че само заболяванията, свързани с матката, влияят върху репродуктивната способност на животното. Данните от последните години категорично показват, че всяко заболяване или отклонение от нормалното състояние – независимо дали е мастит, куцота, кетоза или респираторна инфекция – има директно и тежко въздействие върху цикличността и заплодяемостта на кравата.

Какво всъщност е „здравно събитие“?

В млечното говедовъдство под „здравно събитие“ не се разбира само ясно изразено заболяване. Терминът обхваща и състояния като:
 – трудно отелване (дистокия)
– задържана плацента
– мъртво раждане
– субклинична хипокалциемия
– раждане на близнаци
– мастит
– куцота
– кетоза
– ендометрит или метрит
– нисък апетит и рязък спад в приема на сухо вещество

Всички тези събития – клинични или субклинични – нарушават физиологичния баланс на животното, особено ако възникнат в първите 60 дни след отелването.

Преходният период: времето, в което се решава съдбата на кравата

Преходният период (3 седмици преди и 3 седмици след отелването) е най-критичният момент за здравето на млечната крава. Именно тогава тя преминава от сухостойно състояние към активна лактация и интензивна обмяна на веществата. Натоварването е огромно – метаболитно, хормонално и имунологично. Липсата на адекватно хранене, лоша хигиена, стрес или пренаселеност лесно предизвикват верига от здравни събития.

Статистиката е тревожна

Между 35 и 40 процента от млечните крави в големите стада развиват едно или повече здравословни събития през първите 60 дни в лактация. Това води до:

• спад в добива на мляко (средно между 3 и 8 процента годишно)
• увеличен интервал до следващо отелване (средно с 15 до 30 дни)
• понижен процент на заплождане (особено при първа осеменителна служба)
• повишен процент на бракуване (с до +3 при хипокалциемия)

Цената на едно „леко“ заболяване

На пръв поглед маститът или куцотата изглеждат рутинни. Но при клинична форма, средната загуба на ферма е между 145 и 400 евро на крава. Това включва:
 – ветеринарно лечение
– изхвърлено мляко
– намален среден добив
– допълнителни осеменявания
– удължен интервал между отелванията

При клинична кетоза годишната загуба на мляко достига 1,5 процента. Клиничният метрит причинява загуба до 5,6 процента. Но по-сериозно е влиянието върху репродукцията – кравите с метрит имат най-голямо удължаване на интервала до нова бременност спрямо всички други заболявания.

Един болестен епизод = по-ниска фертилност

Кравите, преживели здравно събитие в първите 60 дни, показват:
 – по-нисък процент на овулация
– намалена концентрация на прогестерон
– нарушена цикличност
– по-висока загуба на бременност
– по-ниска ефективност при първо осеменяване

Доказано е, че комбинирани състояния – например куцота плюс метрит – имат синергичен ефект, при който негативните последствия върху фертилността се натрупват и удвояват.

От реактивност към проактивност

До преди 10-15 години във ветеринарната практика се залагаше на лечение. Днес приоритетът е друг – предотвратяване чрез управление. За млечните ферми това означава:
 – правилно хранене с контрол на енергийния баланс
– балансирано съдържание на калций, магнезий и протеин
– ограничаване на стреса от околна среда
– ниска гъстота на животните
– чисти, сухи и удобни боксове
– ранна диагностика на цикличност

Специално внимание за кравите с проблеми

Когато вече е настъпило здравно събитие, животното трябва да се проследява индивидуално. Може да се приложи:
 – оценка на матката чрез ултразвук
– контрол на яйчниковите структури
– при нужда – хормонален протокол за възстановяване на цикличност
– синхронизация и повторно осеменяване при липса на бременност
– изключване на тези крави от програми с полова сперма или ин витро

Да не се пилее скъпа сперма за „рискови“ животни

Кравите, преживели здравно събитие, не са подходящи за използване при:
 – осеменяване с полова сперма
– ембриотрансфер
– ин витро оплождане

Те трябва да се заплождат с евтина конвенционална сперма, с цел минимизиране на загубите и оптимално използване на ресурсите.

Заключение: здравето преди всичко

Репродуктивният успех в млечното говедовъдство не започва в лабораторията – той започва в обора. Ако кравата не е здрава в първите 60 дни след отелването, тя няма как да се включи ефективно в производствения цикъл.
Превенцията, ранната намеса и индивидуалният подход към всяка рискова крава са основата на дългосрочната фермерска устойчивост.