С този случай завърши поредицата „За да няма изненади във фермата“. Той поставя въпрос, който засяга всеки стопанин с подобно разминаване. Къде да търси причината и може ли да я открие, преди да подпише заявлението?
Първо се проверява къде се води животното
Ако кравата е купена или преместена, първата проверка е в регистъра на животните на Българската агенция по безопасност на храните (ВетИС). Възможно е тя вече да е в новия обор, а в регистъра още да се води в предишния животновъден обект. Ушната марка и паспортът показват кое е животното. Записът във ВетИС показва в кой обект се води то.
В този случай стопанинът се обръща към обслужващия ветеринарен лекар с конкретния номер на ушната марка и номера на своя животновъден обект. Така може да се провери къде се води кравата и дали преместването е отразено. Ако има поправка във ВетИС, стопанинът проверява отново дали номерът вече присъства в самото заявление. Наредба № 105 урежда електронния достъп на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) до ветеринарната база данни. Наредба № 105
Ако записът във ВетИС е верен, проверката продължава по заявлението
Кравата може да се води в правилния обект и въпреки това номерът ѝ да липсва от списъка по конкретната интервенция.
Тогава въпросите към ДФЗ са два.
– Вижда ли фондът записа за тази ушна марка в данните, използвани за заявлението? Ако го вижда, има ли конкретно условие по интервенцията, което животното не покрива?
Така стопанинът може да разбере дали трябва да се провери отразяването на данните, или има въпрос по допустимостта за подпомагане.
Наредба № 4 от 30 март 2023 г. предвижда предварителни проверки и предупреждения при кандидатстване. Преди да подпише, стопанинът преглежда предварително попълнените данни, защото носи отговорност за точността на заявеното. Ако заявлението вече е подадено, той може да се обърне към областната дирекция на ДФЗ с номера на заявлението, ушната марка и името на интервенцията. Въпросът тогава е какво фигурира в подаденото заявление и допустима ли е промяна на този етап. Наредба № 4
Какво показва примерът от Румъния
Румънският формуляр за Кампания 2026 дава ясен пример с обвързаната подкрепа за млечни крави по интервенция ПД-21 (PD-21). Освен регистрацията на животното, значение имат възрастта на кравата, вписването ѝ в родословната книга и условията, които трябва да изпълни стопанството. С други думи, дори кравата да се води в правилния обект, за плащането се проверяват и останалите изисквания по съответната интервенция. Публикуваните формуляри позволяват да се сравнят условията за подпомагане. За сравнение на скоростта на корекциите са нужни данни от реални случаи в двете страни.
Какво трябва да вижда стопанинът на екрана
Европейските правила предвиждат предварително попълнените заявления за подпомагане на говеда, овце и кози да стъпват на актуални данни от регистъра на животните. Следващата стъпка е самият екран да помага при разминаване. Ако записът сочи друг обект, съобщението би могло да показва номера на обекта и датата, към която са взети данните. Ако причината е условие по интервенцията, съобщението би могло да посочи кое е то. Така стопанинът ще знае с какъв въпрос да се обърне към ветеринарния лекар или към фонда. Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1173, член 5
За говедовъда електронната услуга спестява работа, когато още преди подписването му показва защо номерът липсва и какво може да направи. Докато на екрана има само празно място, той трябва сам да търси откъде идва разминаването.
За да няма изненади във фермата:
1 част/ Кои срокове фермерът не бива да пропуска
2 част/ Уведомлението е подадено. Отразена ли е промяната във ВетИС?
3част/ От ушната марка до ВетИС – 10 стъпки за самопроверка във фермата
4 част/ При проверка във фермата какво трябва да знае говедовъдът
5 част/ Кравата е в стадото, но липсва в заявлението за подпомагане
6 част/ Кравата е в обора, но я няма в заявлението за подпомагане
