От съмнението за зараза до обезщетението: какво трябва да направи фермерът, кой може да разпореди умъртвяване и кога държавата плаща
За един животновъд появата на заразна болест във фермата е един от най-тежките сценарии. Загубата не се изчерпва само с болните животни. При определени заболявания ветеринарните власти могат да разпоредят умъртвяване и на животни, които нямат видими признаци на заболяване, да ограничат движението на животни и продукти, да поставят стопанството под официален контрол и да определят защитни и надзорни зони.
Тогава неизбежно идва въпросът: кой поема финансовата загуба на фермера?
В Европейския съюз има обща правна рамка за профилактика и контрол на заразните болести по животните. При определени ветеринарни спешни мерки допустимите разходи могат да включват и компенсации за собствениците на животни, които са заклани или умъртвени като част от официалните мерки. Европейските правила обаче не означават, че Европейската комисия директно превежда обезщетението на фермера. Държавата членка организира и изплаща компенсацията по своите национални правила, а при изпълнение на съответните европейски условия част от разходите може да бъде съфинансирана от бюджета на Европейския съюз.
В България тази система е уредена в Закона за ветеринарномедицинската дейност и в специалната Наредба за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни.
И тук има една важна подробност: обезщетението не е автоматична застраховка срещу всички възможни загуби на стопанството.
1. Защо може да бъдат умъртвени и привидно здрави животни?
При някои заразни болести времето е решаващо. Ако властите изчакат всяко животно да покаже симптоми, инфекцията може вече да се е разпространила извън първоначалното огнище.
Затова европейската система за здравеопазване на животните се основава на ранното откриване, ограничаването на движението и бързото ликвидиране на определени заболявания.
Регламентът на Европейския съюз за здравето на животните установява общите правила за предотвратяване и контрол на заразните заболявания. За заболяванията от най-високата категория на риск, известна като категория А, са предвидени особено строги мерки.
Сред тях са шапът, африканската чума по свинете, класическата чума по свинете, заразният нодуларен дерматит, чумата по дребните преживни животни и високопатогенната инфлуенца по птиците. Европейското законодателство включва и други заболявания в категория А, в зависимост от вида животни, който може да бъде засегнат.
Важно е обаче да се направи едно уточнение: не всяка заразна болест е категория А и не при всяко подозрение автоматично се умъртвява цялото стадо.
Например епизоотичната хеморагична болест е включена в списъка на заболяванията на Европейския съюз, но по действащата европейска класификация е в категории D и E, а не в категория А. Затова тя не трябва да се поставя в един и същи списък с болестите, за които европейските правила предвиждат най-строгия режим на контрол.
При конкретно огнище действията зависят от заболяването, засегнатия вид животни, епидемиологичната ситуация и оценката на компетентния ветеринарен орган.
При някои от най-опасните заболявания европейските правила предвиждат умъртвяване на животните в засегнатия обект, включително когато част от тях нямат видими клинични признаци. Съществуват и възможности за изключения в определени случаи, когато оценката на риска и условията на конкретното огнище позволяват това.
Причината е проста – животно, което изглежда здраво, може да бъде заразено и да стане източник на разпространение.
2. Всичко започва със съмнението
Процедурата за обезщетение не започва с подаването на заявление за пари.
Тя започва с откриването и съобщаването на съмнението за заболяване.
Животновъдът има задължение да наблюдава животните и да реагира при необичайна смъртност, признаци на сериозно заболяване или друго основание за съмнение.
След получаване на информацията компетентният ветеринарен орган започва проверка. В зависимост от конкретната ситуация се извършват клинични прегледи, вземат се проби и се правят лабораторни изследвания.
При заболяванията, за които съществува риск от бързо и масово разпространение или от значителни икономически загуби, Българската агенция по безопасност на храните разполага с механизъм за проверка на възникналото съмнение.
Междувременно могат да бъдат въведени ограничения.
Тоест логиката е:
съмнение → уведомяване → проверка → ограничения → лабораторно изследване → потвърждение или отхвърляне → мерки за контрол.
Това е важно и от финансова гледна точка, защото обезщетението в България е свързано с официално предприети ветеринарни мерки и с конкретните случаи, предвидени в закона и наредбата, а не с решение на стопанина сам да умъртви животните.
3. Какво се случва с фермата преди потвърждаването на болестта?
Не е необходимо да има окончателен лабораторен резултат, за да започнат определени ограничения.
При съмнение за опасно заразно заболяване компетентният орган може да постави обекта под контрол и да ограничи движението на животни, продукти, фуражи и други материали, които могат да бъдат свързани с разпространението на инфекцията.
За фермера това може да означава:
- временно спиране на движението на животни;
- ограничаване на продажбите;
- забрана за въвеждане на нови животни;
- ограничения за изнасяне на продукти;
- допълнителни мерки за биосигурност;
- изолация на съмнителните животни;
- проверки и вземане на проби;
- забрана за определени действия без разрешение на ветеринарния орган.
Така икономическата загуба може да започне още преди да има окончателно решение за съдбата на стадото.
Именно затова законовата система за обезщетяване е по-тясна от понятието „всички загуби на фермата“. Тя покрива конкретно посочени в нормативната уредба случаи – например определени умрели животни, животни, умъртвени за поставяне на диагноза, заразени и контактни животни, унищожени за ликвидиране на определени болести, както и някои други изрично посочени случаи.
4. Кой решава дали животните ще бъдат умъртвени?
Това не е решение на фермера.
При наличие на законовите основания мерките се разпореждат от компетентния ветеринарен орган, а унищожаването на животните се извършва по официално установения ред и под контрол.
Българският Закон за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните или определени от него длъжностни лица разпореждат със заповед унищожаването на болни, съмнително болни или контактни животни.
Самото изпълнение на мярката се извършва от областната дирекция по безопасност на храните или от определени физически или юридически лица, като дейността е под официален контрол.
Специалната българска наредба предвижда обезщетяване на собствениците за определени категории животни, сред които са:
- животни, умъртвени за поставяне на диагноза;
- заразени и контактни животни, умъртвени или унищожени с цел ликвидиране на определени болести;
- определени животни, третирани с имунологични ветеринарномедицински препарати, които са умрели вследствие на непредвидим риск или са неотложно заклани преди изтичане на карентния срок;
- умрели или неотложно заклани животни след налагане на възбрана;
- при определени условия – други унищожени материали и продукти, свързани с ликвидирането на заболяването.
Това е ключовата разлика:
фермерът не умъртвява животните по собствено решение и след това не очаква автоматично държавата да му плати.
Необходимо е да има официално разпоредена мярка и да са изпълнени законовите условия за обезщетяване.
Има и още една важна подробност, която често остава на заден план.
Размерът на обезщетението не се определя произволно. Законът предвижда специален ред. За много от животните се използват цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, предхождащо възникването на болестта. За животни, за които се прилага одобрена развъдна програма, е предвидена отделна оценка, включително с оглед на породната принадлежност и развъдната стойност.
И още нещо важно за фермера: обезщетението може да бъде намалено, ако са установени определени нарушения, свързани например с регистрите, инвентаризацията, данните за животните, плановете за спешни действия или други изрично посочени изисквания.
Затова при заболяване документите, идентификацията на животните, регистрите и спазването на ветеринарните предписания се оказват не просто административна работа, а пряко свързани с размера на сумата, която собственикът може да получи.
Следва:
1 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
2 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
3 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
4 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
