19. Защо държавата изобщо плаща обезщетение?
На пръв поглед въпросът е прост: защо обществото трябва да компенсира загубата на частна ферма?
Отговорът е свързан с обществения интерес.
Когато държавата разпорежда умъртвяване или унищожаване на животни като част от официалните мерки за контрол на заразна болест, мярката не се предприема заради конкретния собственик. Целта е да бъде прекъснато разпространението на заболяването и да бъде защитено цялото животновъдство.
При заразните болести една ферма не съществува сама за себе си. Движението на животни, хора, транспорт, фуражи, продукти и други материали създава връзки между стопанствата. Затова огнището в един обект може да се превърне в проблем за цял район и за цели производствени сектори.
Именно затова европейската и националната система съчетават ветеринарни мерки с механизъм за финансово обезщетяване в определени случаи.
Ако стопанинът знае, че при официално разпоредено умъртвяване няма да остане изцяло сам с финансовата тежест, това създава условия за по-бързо съобщаване на съмненията и за съдействие при прилагането на мерките.
Това е особено важно при заболявания, при които няколко дни могат да имат значение за разпространението на инфекцията.
Но системата поставя и обратното условие:
който не спазва ветеринарните правила, може да загуби правото на обезщетение или да получи намалено обезщетение.
Така се търси баланс между обществения интерес и защитата на собственика, когато са изпълнени законовите условия за обезщетяване.
Обезщетението не е награда за фермера и не е автоматична застраховка срещу всички икономически последици от една епизоотия.
То е част от по-широка система, чиято цел е заболяването да бъде открито, ограничено и ликвидирано възможно най-бързо.
20. Един опростен пример
Да предположим, че в животновъден обект се появяват признаци, които пораждат съмнение за особено опасна заразна болест.
Първа стъпка – стопанинът забелязва проблема
Има необичайни симптоми, повишена смъртност или други признаци, които пораждат съмнение за заразно заболяване.
Втора стъпка – подава се сигнал
Случаят се съобщава на обслужващия ветеринарен лекар и на компетентния ветеринарен орган по установения ред.
Трета стъпка – въвеждат се ограничения
В зависимост от заболяването и конкретната ситуация могат да бъдат въведени ограничения за движението на животни, продукти, фуражи, транспорт и други материали.
Четвърта стъпка – вземат се проби
Извършват се клинични прегледи, вземат се проби и се провеждат необходимите лабораторни изследвания.
Пета стъпка – болестта се потвърждава
Ако лабораторните резултати потвърдят заболяването, се прилагат съответните мерки съгласно европейското и българското законодателство.
Важно е да се подчертае, че не при всяко потвърждение на заболяване автоматично се унищожават всички животни в стопанството. Мерките зависят от конкретното заболяване, категорията му, засегнатия вид животни и епизоотичната ситуация.
Шеста стъпка – умъртвяване
Ако законодателството и конкретната епизоотична ситуация изискват това, заразените, съмнително заразените или контактните животни могат да бъдат умъртвени.
Мярката се разпорежда от компетентния ветеринарен орган и се извършва по установения ред.
Седма стъпка – съставят се протоколи
Описват се животните, идентификационните им номера, видът, категорията, възрастта, теглото, породата и останалите необходими данни.
Документират се и самото умъртвяване или унищожаване и евентуалните нарушения, когато такива са установени.
Осма стъпка – подава се заявление
Собственикът подава заявление за обезщетение до съответната областна дирекция по безопасност на храните в предвидения срок от три работни дни.
Девета стъпка – определя се стойността
Размерът на обезщетението се определя по правилата на Закона за ветеринарномедицинската дейност и съответната наредба.
При животните се прилагат определените по закон критерии за оценка, а при животни, за които се прилага одобрена развъдна програма, се вземат предвид и породната принадлежност и развъдната стойност.
Десета стъпка – плащане
След издаването и влизането в сила на акта за обезщетение сумата се изплаща в предвидения срок, ако са изпълнени законовите условия.
На практика целият процес може да бъде обобщен така:
съмнение → сигнал → контрол → изследване → потвърждение → ветеринарни мерки → документиране → заявление → оценка → акт → плащане.
21. Какво трябва да има във фермата още преди да се появи проблем?
Най-разумната подготовка започва не когато пристигне ветеринарният инспектор, а много преди това.
Добре организираната ферма трябва да разполага с:
- правилно идентифицирани и регистрирани животни;
- актуален регистър на животните;
- документи за движенията на животните;
- актуална информация за здравния статус;
- план за действия при заразна болест;
- данни за обслужващия ветеринарен лекар;
- правила и мерки за биосигурност;
- записи за посещенията и движенията, когато такива се изискват;
- документи за проведени ветеринарномедицински мероприятия;
- информация за проведени лечения;
- възможност за бързо изолиране на съмнителни животни;
- актуални данни за наличните животни в обекта.
Това може да изглежда като много административна работа.
Но при огнище документите могат да се окажат почти толкова важни, колкото и самите животни.
Причината е проста.
При определяне на обезщетението трябва да се установи какви животни реално са били в обекта, на кого принадлежат, как са идентифицирани, какво е тяхното състояние и дали са изпълнени изискванията на ветеринарното законодателство.
Когато тези данни са точни и актуални, процедурата може да бъде проследена много по-лесно.
Когато има разминавания между реално наличните животни и официалните регистри, ситуацията вече е различна.
Тогава проблемът може да има и финансово отражение, включително чрез предвидените в наредбата редукции на обезщетението.
22. Какво всъщност трябва да запомни фермерът?
При заразна болест най-важното не е само дали животните ще бъдат умъртвени.
По-важни са няколко последователни въпроса:
- Има ли официално съмнение?
- Кой е разпоредил мерките?
- Каква е болестта?
- Попада ли конкретният случай в режима за обезщетяване?
- Регистрирани ли са животните и животновъдният обект?
- Спазени ли са правилата за биосигурност?
- Има ли пълна и актуална документация?
- Как е определена стойността на животните?
- Има ли застраховка и получено ли е обезщетение от застраховател?
- Подадено ли е заявлението в срок?
Това е пътят от умъртвеното животно до евентуалното обезщетение.
И тук думата „евентуалното“ е важна.
Защото самият факт, че животното е умъртвено, не означава автоматично, че собственикът ще получи обезщетение.
Трябва да са изпълнени всички законови условия.
Заключение: обезщетението е част от системата за борба с болестите, а не безусловна застраховка
Европейският съюз има обща система за контрол на заразните болести по животните, но конкретното обезщетяване на българския животновъд се извършва по националното законодателство.
Европейските правила позволяват при определени ветеринарни спешни мерки да бъдат финансирани разходи за обезщетяване на собствениците, умъртвяване и заколване на животни, транспорт, унищожаване на продукти, почистване, дезинфекция и други допустими действия. (eur-lex.europa.eu)
Това европейско участие обаче не представлява директно плащане от Европейската комисия към фермера.
За българския стопанин процедурата минава през българската система – Българската агенция по безопасност на храните, областната дирекция по безопасност на храните и приложимите правила на Закона за ветеринарномедицинската дейност и специалната наредба.
В България законът и наредбата определят кога се дължи обезщетение, как се изчислява, какви документи са необходими и кога то може да бъде намалено или да не бъде изплатено. (ciela.net)
За животновъда най-важното е да знае, че:
- не всяко заболяване води автоматично до обезщетение;
- не всяко умъртвено животно автоматично означава плащане;
- не всяко животно се оценява по цената, която собственикът смята за справедлива;
- спазването на правилата за регистрация, идентификация, биосигурност и документиране има пряко значение;
- има конкретен срок за подаване на заявлението;
- оценката се извършва по законово определен ред;
- при животни под одобрена развъдна програма се прилага специален ред за оценяване;
- при наличие на застрахователно обезщетение то се взема предвид;
- при определени нарушения обезщетението може да бъде намалено;
- при някои нарушения законът предвижда и липса на право на обезщетение.
В крайна сметка системата не е създадена само за да компенсира една ферма за загубените животни.
Целта е по-голяма – заразата да бъде открита и спряна възможно най-бързо, да се ограничи разпространението ѝ към други стопанства и да се защити животновъдният сектор.
А за отделния фермер най-важният урок е съвсем практичен:
регистрацията, идентификацията, биосигурността, документите и своевременното подаване на сигнал не са подробности, които могат да се оставят за после. При огнище именно те могат да се окажат решаващи за това дали и какво обезщетение ще получи стопанинът.
Следва:
1 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
2 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
3 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
4 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
