Геномното изследване позволява още в най-ранна възраст да се разбере кои телета имат най-добри качества за бъдещи разплодни животни
Преди години селекцията при млечните крави е била дълъг процес, при който фермерите е трябвало да чакат животното да порасне, да се отели и да покаже какви са реалните му качества. Днес голяма част от тази информация може да бъде получена много по-рано – само чрез проба от кръв, косъм или тъкан от ухото.
Именно това е голямата промяна, която носи геномната селекция.
В Галисия например за около три десетилетия средният добив от крава се е увеличил от около 6000 литра мляко годишно до над 10 000 литра. Това е резултат от продължителна работа по генетичното подобряване на стадата и избора на животни с желани качества.
Традиционната селекция обаче изисква много време. Трябва да се събират данни за огромен брой животни, да се проследява тяхното развитие, млечността, съставът на млякото, здравето, телесното устройство и способността им да дават добро потомство.
Геномиката променя правилата.
Една малка проба показва много за бъдещата крава
При геномното изследване от много младо животно може да се получи информация за неговия наследствен потенциал. Пробата може да бъде взета още през първите дни след раждането.
Така фермерът не трябва да чака години, за да разбере дали едно теле си заслужава да остане в стадото като бъдеща разплодна крава.
Генетичният анализ може да даде информация за вероятността животното да има висока млечност, по-високо съдържание на мазнини и белтъчини в млякото, добро виме, здрави крайници и подходящо телесно устройство.
Но възможностите не спират дотук.
Геномните оценки вече се използват и за характеристики, свързани със здравето, плодовитостта, продължителността на продуктивния живот и ефективността при използване на фуража. В Съединените щати например геномните оценки обхващат повече от 50 признака, включително здравни характеристики, преживяемост и ефективност на използване на храната.
Не е важно само колко мляко дава кравата
Дълго време основният въпрос при селекцията е бил прост: „Колко мляко ще даде тази крава?“
Днес това вече не е достатъчно.
Една крава може да има висока млечност, но ако изяжда прекалено много фураж, често боледува или има проблеми с краката и вимето, икономическият резултат за фермата може да не е толкова добър.
Затова селекцията постепенно се насочва към по-балансирано животно.
Особено важна става ефективността на използване на фуража – способността кравата да превръща изядената храна в мляко, без да изразходва излишно количество за поддържане на собственото си тяло.
Изследванията показват, че геномната селекция може да бъде полезна именно при такива характеристики, които са трудни и скъпи за измерване директно при всяко животно.
Това има значение не само за разходите на фермата. По-ефективната крава може да произвежда същото количество мляко с по-малко ресурси, което е важно и от гледна точка на въздействието върху околната среда.
Отпадат години чакане
Едно от най-големите предимства на геномиката е скоростта.
При традиционната селекция фермерът трябва да изчака животното да достигне подходяща възраст и да получи информация от собственото му производство или от потомството му.
При геномната селекция част от тази оценка може да бъде направена още когато животното е теле.
Това означава, че още на млада възраст могат да бъдат избрани животните, които имат най-добри перспективи за разплод.
Така се съкращава времето между поколенията. Именно по-краткият интервал между поколенията е една от причините геномната селекция да ускори генетичния напредък при млечните говеда. При американската млечна популация например внедряването на геномната селекция е свързано с приблизително удвояване на темпа на генетичния прогрес.
