1 част – Сп. „Агропари“/ Михаил Михайлов: Крачка в Неизвестното

2 част – Сп. “Агропари”/ Михаил Михайлов: Крачка в Неизвестното

3 част – Сп. “Агропари”/ Михаил Михайлов: Крачка в Неизвестното

4 част – Сп. “Агропари”/ Михаил Михайлов: Крачка в Неизвестното

В момента ситуацията в животновъдството е такава, че всяка крачка, която се прави, си е направо крачка в неизвестното. Най-лошото е, че никой не знае, какво ще се случи след тази крачка. На практика, нищо не се случва, и идва следващата крачка, която е пак в неизвестното.

Това се случва в момента с нашето животновъдство.

През последната година всички искат пари. В чест на истината, повечето ги получават. Получават дори повече отколкото им трябват. Вземат парите, които се дават, за да се направи крачка и то напред. Ние обаче правим крачка в неизвестното, парите изведнъж се „изпаряват“ и започва следващия етап на преговори за следващи пари. След нови дипломатични ходове, парите пак се дават, следва нова крачка в неизвестното и парите пак ги няма. Както е тръгнало, така ще си върви още доста време. Фермерите сякаш свикнаха с тези крачки в неизвестното и чакат с нетърпение следващата крачка /разбирай паричното подпомагане/

При тези крачки в неизвестното има доста въпроси. Никой не обяснява за какво се дават тези пари и в каква посока да се правят крачките. Другите също дават, но имат някакви резултати. Например в Германия само за няколко месеца сложиха ред по отношение себестойността на суровото краве мляко. През последните години изкупната цена на млякото в тази държава покриваше до 89% от себестойността на млякото. През последните три месеца обаче отчетите показват, че цената е колкото себестойността или нагоре. Това не става с крачка в неизвестното. И там се подпомагат парично фермерите.

В Испания и Франция се прибягна до друга формула при изкупуването на някои селскостопански продукти. Става дума за овчето мляко – то се купува задължително на цена себестойността му.

У нас се казва – не може, Регламентът не разрешава.

Въпросът за себестойността на продукцията е много интересен. Всички фермери задължително казват, че им се изкупува продукцията на по ниски цени от себестойността им. Вероятно в много случай е така. Но все пак тази себестойност трябва да се изчисли от специализирани екипи, които работят в тази насока. У нас нямаме такива единици. Наистина институтите правят подобни изследвания по поръчка, но и там няма специализирани екипи в тази насока.  В Европа, осем държави на всеки три месеца пресмятат каква е себестойността на килограм сурово мляко. При по-висока себестойност на продукта, се задействат инструменти за изравняването и с изкупната цена. Руснаците, които от няколко години хвърлят сили в млечното говедовъдство, правят такива изчисления всеки месец.

Ние също се нуждаем от подобни анализи и това трябва да се случи. Просто да се възложи на няколкото института – животновъдни и икономически, да създадат такъв екип, да намерят формулите, да регулират напрежението между производители и преработватели, /дано да не е късно вече/. Все пак тези институти с много добри учени, са подчинени на МЗм. Знам, че имат да изпълняват много проекти с фундаментално значение, участие в много международни проекти, но в момента най-важното е как да продължим да „изкопаваме“ нашето „бяло“ злато – млякото. Защо „изкопаваме“ – защото трудът на фермерите е по-тежък вече и от този на миньорите.

Спомням си преди години, когато имахме над 10 милиона овце, трябваше да се направи програма за достигането на 15 милиона овце. Имаше много заявки на страни от арабският свят за агнета.  Сформира се екип от специалисти с ръководител проф. Илия Димитров. „Затвориха“ ни в една вила на Сливенски минерални бани и ни се каза – докато не е готова програмата, никакво напускане.
В продължение на една седмица работа, и програмата се „роди“. Всеки ден, в края на работния ден, във вилата идваше представител на държавата /разбирай тогава представител на партията/, който изискваше да бъде запознат докъде е стигнал проектът и какви проблеми има.

Сега трябва да се направи нещо подобно по въпросите на животновъдство за да няма крачки в неизвестното. Къщи за гости колкото искате сега.“ Заключваме“ учени, фермери, икономисти, търговци и преработватели и бъдете сигурни, ще се трасира пътя през „ неизвестното“.

Вероятно на някого сегашната ситуация не му се харесва. На други обаче много им харесва, защото нали знаете – риба се лови в мътна вода. Лошото е, че фермерите започнаха да се адаптират към условията и ситуацията на терена. Дори на някои им уйдисва.. Ами ние сме на „бойното поле“ , някой ако не го осъзнава – новите изисквания за емисиите, за транспорта на животните, с изкуствените животински продукти, с работната сила плюс реално водената война в момента, която също дава голямо отражение при земеделието. Само, че фронта в момента е далече от нас, но с всеки изминат ден той се приближава и ако продължаваме със стъпки в неизвестното, може да попаднем в минно поле.

Какво още може да се допълни за неизвестното. От година и повече, се говори само за спасяване на животновъдството. Интересното е, че няма дискусия за производството. Все пак животните се отглеждат и дават пари за да произвеждат хранителни продукти и най-вече мляко и месо. Много интересни са политиците, като се качат на трибуната и казват, да осигурим хляба на народа. Ами той, народа не яде само хляб. Хлябът вече определено е на втора позиция след сирената, дюнерите и печените пилета.

Скоро бях в един ресторант и си поисках филийка хляб. Оказа се, че няма и ми донесоха ориз.

Михаил Михайлов

Следва….