1 част – Сп. “Агропари”/ Михаил Михайлов: Крачка в Неизвестното
3 част – Сп. “Агропари”/ Михаил Михайлов: Крачка в Неизвестното
4 част – Сп. “Агропари”/ Михаил Михайлов: Крачка в Неизвестното
Няколко пъти Националният съюз на говедовъдите в България повдига въпросът за изплащане помощи на база произведена и предадена продукция с изискуемите документи. За съжаление този въпрос не се постави дори на обсъждане и резултата е налице – намаляване производството на мляко и месо.
Скоро се запознах с един проект за развитие на животновъдството. Никъде в проекта нямаше и едно изречение за производство на мляко и месо. Обаче имаше девет предложения за интервенции и помощи на фермерите. В крайна сметка се оказа, че субсидиите бяха два пъти повече от стойността на произведената продукция. Ние много остро критикувахме едно изказване на Момчил Неков, който каза, че трябва да се промени манталитета на фермерите по отношение на субсидиите. Може и да е бил прав.
Много пъти съм давал пример с един мой приятел фермер – говедовъд от района на гр. Оряхово. Преди 20 години човекът внесе едно от първите стада у нас от породата Симентал от Австрия. При кравите ставаше и лягаше. С часове сме говорили за селекцията, за линиите, за биците, за какво ли не. Срещнах го преди няколко години и го питам, – какво става със стадото.
Той се усмихна и извади едно тефтерче, калкулатор и химикалка. – Това е моето стадо. Сега ходя при стадото няколко пъти през месеца. През останалото време го гледам през телефона. Оставил съм всичко в ръцете на управителя по отношение на стадото. Занимавам се със субсидии, проекти и програми. Остана ми да реализирам още един проект и се оттеглям.
Лошото е, че такива фермери вече не са единици. Нещо по-лошо. Те знаят повече за субсидиите и програмите, отколкото за отглеждането на крави. По отношение на очертаването на пасищата са „богове“. Така и трябва да бъде, но животното трябва да е първо и поставено на пиедестал. Само да не стане така, че да ни остане само паметникът, както кочът до с. Веселиново.
Непрекъснато се говори за подпомагане на малките и средни ферми.
Прекрасна идея. Прави се нещо да се „съживи“ селото, както се казва. Лошото е, че едва ли в днешно време можеш да отидеш на село и да направиш една ферма за десетина или повече крави. Първо – всичко в селото Х е разпределено – земя, пасища, зградов фонд.
Да построиш фермата няма никакъв проблем – вадиш поне милион, изкаран примерно с къртовски труд в чужбина, теглиш още толкова заем и фермата готова. Какво следва от тук нататък. Икономистите са изчислили, че при днешните условия е по-добре да си на борсата, отколкото да отглеждаш десет крави. Ако искаш да отглеждаш 100, трябва да извадиш гореспоменатите 2 милиона лева и да почнеш ходене по мъките – обор, техника, работници, фуражи, мандри, и още куп неща. Трябва да си мазохист да се захванеш с тази дейност. Освен това, трябва да имаш солидна подготовка в животновъдството. Идеята на много животновъди да се оземлят с държавна земя е идея фикс. Просто няма да се случи. За това трябва да има политическо решение, а то зависи от големите производители на зърно, които едва ли ще си затворят очите и вържат ръцете при деленето на „баницата“.
В момента нямаме концепция, какво да се прави и вероятно навлизаме все по-навътре в неизвестното. Не случайно споменах за това, как правихме програма преди години. Нека учените спешно да изготвят такава. Ако нашите не се наемат, да се ангажират такива от чужбина. Първото е краткотрайна и бързо действаща програма за запазване броят на фермите и животните /ако можем да ги увеличим, още по-добре, защото нови едва ли ще има/.
Към тази точка стабилизиране на стадата, втората точка е увеличаване продукцията на животните. В противен случай глад, много безработни, пустеещи и обрасли с папрат пасища и нарушаване равновесието в природата и още по-празни села.
Интересен е подхода към големите производители на мляко. У нас делим фермерите на три отбора – малки, средни и големи. Средните обикновено лавират. Когато им е удобно са към малките, когато не, към големите.
Каква е разликата между малки и средни – никой не знае и не казва, но за политиката е много добре. Тези два отбора са винаги против големите. Средните повече си мълчат и гледат сейр, малките като петлета обвиняват големите без да знаят нищо за тях.
Скоро се проведе един форум в Стара Загора и на трибуната бяха най-големите защитници на животновъдите – фермери браншовици. Казвам големи, защото жертват време, средства, спечелват си проверки и най-долното – охулване от колегите си. Обажда ми се един фермер, който не присъства на тази сбирка и почва да говори против водачите. Попитах го, дали ги познава, правил ли е ръкостискане с тях, погледнал ли ги е в очите. Оказа се, че човека въобще не ги е виждал. Попитах го, тези хора излъгали ли са го нещо, обещали ли са му нещо. Не, ама те са корумпирани. Поканих го на следващото събиране да присъства. Отговора бе – не мога ще поливам, ще балирам и още куп извинение. Ами тези, корумпираните, те нямат ли работа, ами тръгнали да защитават неговите интереси.
Михаил Михайлов
Следва….
