Производството в България
България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция. Общият брой на специализираните в отглеждането на крави за месо стопанства е около 1500, по данни от последното преброяване на земеделските стопанства от 2013 г. Броят на отглежданите в тях животни е бил около 46 000, като в следващите две години нараства и надминава 70 000. Това увеличение, обаче, се дължи в най-голяма степен на възможността неотговарящи на изискванията за производство на качествено мляко млечни кравеферми да прекатегоризират животните си в месодайно направление през 2015-2016 г., където и прагът за получаване на обвързано подпомагане на глава бе намален до 5 крави.
На този фон, професионалните стопанства, отглеждащи специализирани породи и полагащи необходимите грижи за правилна селекция и хранене за подобряване резултатите и реализиране на качествена продукция са твърде малко. Едва през последната година и половина се наблюдава нарастващ интерес към вноса на породисти животни от чужбина (най-вече от Германия, но не само) и свежи инвестиции в сектора. Към него се насочват както земеделски стопани, търсещи диверсификация и оптимизация на растениевъдния си бизнес, така и изцяло нови за селскостопанския отрасъл инвеститори. Както стана ясно по-горе интерес към направлението проявяват и млечни кравеферми, неотговарящи на изискванията на производство на качествено мляко. В голяма част от тях, обаче, преориентирането е само на хартия. За съжаление, липсва точна статистика за броя на чистопородните животни и този на кръстоските. Липсват точни данни и за броя на животните по породи. Доскоро между стадата, специализирани в месодайното направление, липсваше връзка и някаква реална организираност, която да поддържа и развива породите. Едва наскоро (2015 г.) бе създадена Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България (АРМПГБ).
Ако от структурата на стопанствата се изключат тези с 1-2 животни, които практически нямат икономическо значение, средният размер на фермите е 23 крави. Над 60% от животните са в стопанства, отглеждащи от 30 животни нагоре (26% от фермите), по данни на Евростат. Това са и най-жизнените стопанства, които осигуряват приемлив приход на производителите и имат перспективи за развитие.
Произведеното говеждо месо в страната е малко над 17 хил. тона от около 128 хил. животни, по данни на Агростатистика за 2014 г. За последния петгодишен период намалява с около 3%. От него едва около ¼ се добива в кланиците, а останалата част – в стопанствата. Това предполага наличието на сериозен сив сектор в бранша. Потвърждение за това дават от сектора на млечното говедовъдство – основен снабдител на мъжки телета за угояване, които масово се продават без фактура.
Средното живо тегло при говедата за клане е било 459 кг за 2014 г. – между 70-85% от приетите стандарти. Рандеманът се движи между 45-46% при приети стандарти от 60-70% при различните породи. Двата показателя ясно говорят, че масовата продукция на говеждо месо в страната идва от говеда, които практически погледнато не са за месо. Това, заедно с наличието на значителен сив сектор, обяснява защо изкупните цени на животните за месо в страната са най-ниски в целия ЕС (с между 40% и 100% спрямо както съседна Румъния, така и държави със силно развито месодайно говедовъдство – Белгия, Дания, Италия, Испания, от които внасяме говеждо).
Търсене на говеждо в България
Говеждото месо е засегнато слабо в хранителната диета на българина. Средната консумация на човек от домакинство остава неизменно около 1 кг./година през последното десетилетие, по данни на НСИ. Слабата популярност на говеждото, което е сред най-скъпите меса, заедно с агнешкото, може да се обясни най-вече с ниската покупателна способност на населението. Бързото икономическо развитие в столицата и някои от големите градове през последните години, както и нарастващите посещения на туристи в страната отваря потенциал за растеж пред сектора. Развитието на този потенциал до скоро бе спъвано от липсата на качествена родна продукция и скъпия внос. Едва напоследък качественото говеждо и телешко, в т.ч. и от местни доставчици, започна да си пробива път в заведенията за обществено хранене.
Именно ХоРеКа секторът крие най-големият потенциал за растеж. По груби оценки на ИнтелиАгро той вече заема близо 1/3 от вътрешното търсене на говеждо в страната, като расте с над 10% през 2014 г., спрямо предходната.
Косвено потвърждение за нарасналото търсене на говеждо за прясна консумация намираме в данните за вноса на пресни и охладени разфасовки, който нараства над три пъти през 2014 г. спрямо предходната година.
Нуждите на преработвателния бранш в голяма степен се задоволяват от внос, като количествата, преминали през него изчисляваме на около 11 хил. тона за последните три години.
Внос
Вносът на говеждо месо в страната варира през последните години, компенсирайки динамиката във вътрешното производство. За последните три години е в размер, съответно на 7 хил. тона, 12 хил. тона и 10 хил. тона.
Водеща роля във вноса на замразено говеждо (най-вече обезкостено, или прат) през последните три години заема Полша с над 50% от внесените количества. Средната цена, на които се внася това месо е €2,46/кг. за 2015 година. По внесени количества замразено месо следват Италия, Испания и Германия.
Доста по-шарена е картината що се отнася до вноса на прясно и охладено говеждо месо. При основните видове разфасовки доставчиците, които доминират са разнообразни. При сравнително малките обеми и търсенето на по-добра цена, обаче, те често сменят местата си като пазарен дял, появяват се спорадично и изчезват напълно в отделни години.
При премиум разфасовките се открояват Холандия и Франция. Те държат относително висок пазарен дял през последните две години с разумни цени – между €5,50-8/кг. Най-скъпо е прясното месо доставяно от Италия (€8-13/кг).
Прави впечатление вносът на цели и половин трупове от Румъния през 2015 г., която окупира пазарен дял от 80% в този сегмент с цена от €2,23/кг. Тук вероятно става въпрос най-вече за реекспорт, като през предходната година най-големият доставчик (65% дял) е била Полша.
При четвъртинките традиционни позиции има Италия с конкурентни цени от под €2/кг.
Перспективи и предизвикателства
В страната има достатъчно предпоставки за развитието на успешно месодайно направление в говедовъдството. Наличните пасища, при подходящи грижи и инвестиции, спокойно позволяват отглеждането на поне 100 000 месодайни крави. Тази бройка би гарантирала задоволяване на 100% на вътрешното търсене както за прясна консумация, така и за преработка.
Инвестициите в месодайно говедовъдство са значително по-ниски отколкото в млекодайното направление – не са необходими солидни постройки и скъпо оборудване. В допълнение, регулаторните изисквания са минимални, животните са значително по-устойчиви и изискват по-малко грижи и съответно по-малко работна ръка.
За месодайното говедовъдство могат да се обособят 5 основни типа специализация:
- Комерсиални ферми с месодайни крави кърмачки. За производство на телета и реализация след отбиване, със или без доотглеждане. Реализацията на възраст от 5 до 15 месеца.
- Комерсиални ферми за доотглеждане на говеда за месо. Животните постъпват във фермата на 5 – 12 месеца и се доотглеждат до възраст от 15-20-месечна възраст и желаната кланична кондиция или са готови за интензивно угояване /финишинг/. Обикновено се отглеждат на паша с добавка от концентриран фураж.
- Специализирани ферми за финишинг на говеда. Престоя на животните е до 120 дни.
- Специализирани ферми за доотглеждане на бозайници. Престоя на телетата е до 5-месечна възраст, след което се продават на ферми от тип (2)
- Ферми, специализирани в отглеждането на племенни животни за разплод. Към настоящия момент този тип ферми имат слабо представяне и малък брой фермери могат да се самоопределят като развъдчици на племенни животни. Племенното развъждане е скъпо, изисква умения у фермерите. Без племенна книга и професионално функциониращата развъдна организация племенното говедовъдство е невъзможно.
следва ….
Николай Вълканов
