При настоящото слабо развитие на отрасъла, обаче, е трудно да се говори за специализация в истинския смисъл на думата. От една страна млекодайния сектор играе ролята на доставчик на телета за доотглеждане, захранвайки на черно нерегламентирани доугоителни стопанства, които пък отглеждат животни без идентификация. Веднъж достигнали кланични тегла, животните се маркират за да бъдат заклани. Този модел е масово разпространен и е възможен поради слабия контрол и липсата на санкции за притежатели на немаркирани животни. От друга страна повечето професионални ферми предпочитат да доугояват животните на място, повишавайки добавената стойност. Докато съществува толкова значим сив сектор ще бъде много трудно да се развие действителна специализация. Ако този проблем бъде преодолян, са налице всички предпоставки да се развият различни типове стопанства.
Най-голямото предизвикателство, както вече отбелязахме, е наличието на значителен сив сектор. Той се движи между 45-55% от пазара в страната през последните пет години, по оценки на ИнтелиАгро. Развитието на сивия сектор е практически необезпокоявано – от раждането на мъжките животни, които не се регистрират в млечните ферми, през безконтролния им транспорт из страната до нерегламентираните угоителни ферми и нежеланието да се сложи ред на входа и изхода на кланиците. Решаването на тези проблеми изисква прилагане на методологии за съответствие и е в ръцете на администрацията – Министерство на земеделието и храните, БАБХ, НАП и МВР.
Нерегламентираната търговия с животни се превръща в основна пречка за създаването на реален пазар за угоени говеда. Кланиците следва да премират качествените животни, създавайки стимули за производителите. В държавите с развити пазари на месодайни говеда лицензирани оценители категоризират животните в групи и категории спрямо тяхната замускуленост и количеството чисто месо в кланичния труп, като разликата в цените може да достигне до 70%.
За да се постигнат добри резултати в месодайното направление е абсолютно да се полагат съответните грижи за селекция на мъжки разплодници и да се използва изкуствено осеменяване. Развъдните организации в бранша, както стана ясно, тепърва прохождат. Нужно е обаче (и това е видно от други направления в животновъдството) да се сложи ред в развъдната дейност. Тя следва да бъде изцяло в асоциациите, а ИАСРЖ да се концентрира единствено и само в контрола им. Държавната агенция следва да полага ясно измерими национални цели в развъдната политика на страната заедно с участието на развъдните организации. Целите за всички организации би трябвало да са общи (например % заплождания, % раждания/смъртност и пр.) и специфични като:
- Интервал на отелване.
- Възраст на първо отелване.
- Срок на експлоатация.
- Средно-дневен прираст.
- И други.
В сектора се наблюдава остра необходимост от разяснителни кампании за значението и начина на постигане на развъдни техники, профилактични мероприятия, спазване на основни принципи с цел постигане на по-висока рентабилност във фермите. Тук роля трябва да играят развъдните организации, експерти, а защо не и Службата за съвети в земеделието.
Всяка развъдна асоциация следва да поддържа публично достъпен електронен регистър, в който да се описват резултатите за всяко стадо и всяко животно под селекционен контрол в страната. Тези регистри следва да са директно свързани с фермите от една страна, и с регистъра на БАБХ от друга, като там обмяната на информация трябва да става автоматизирано, за да се избегнат манипулации и да се улесни контрола. Недопустима е сегашната ситуация, в която липсват публични данни за постигнатите резултати от развъдните асоциации, особено като се има предвид, че всяка година в племенното говедовъдство се субсидира от държавата с над 4 000 000 лева.
Не на последно място е необходимо да се преосмисли механизма на обвързана подкрепа в сектора, така че да мотивира реалните производители и да стимулира стопанствата към пазарно развитие и устойчивост (повече виж в следващата секция „Роля на подпомагането“).
Само когато тези проблеми бъдат разрешени, секторът може да разгърне истинския си потенциал. Налице ще бъдат необходимите предпоставки вътрешното производство да се разгърне така, че свободно да задоволява вътрешното търсене и дори да осигурява количества за износ. Планинските и полупланинските райони на страната дават добра възможност за развитие на ферми с основна дейност продажба на отбити месодайни телета за угояване. Развитото зърнопроизводство в равнинните райони на страната създава предпоставки за изграждането на големи доугоителни стопанства с използването на евтини фуражи и отпадни продукти от полското производство. Същевременно фермерите, които искат да налагат собствена марка, да поддържат високо качество и да задържат добавената стойност в стопанствата си ще имат стимул да затворят цикъла. С нарастването на интереса към месодайното направление в говедовъдството ниша има и за племенните стада, продаващи животни за разплод.
Роля на подпомагането
В настоящата бюджетна рамка, действаща от 2014 до 2020 г., месодайното говедовъдство се подпомага пряко и косвено по няколко направления:
1.Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и юници със ставка от 250 лв./глава за 2015 година. Плащането се дава на стопанства с поне 5 крави или юници;
- Схема за обвързано подпомагане за млечни, месодайни крави и биволици под селекционен контрол със ставка от 368 лв./глава за 2016 година. Плащането се дава на стопанства с поне 10 крави;
- Директни плащания на площ за обработваеми земи, пасища и ливади – между 30 и 70 лв./дка в зависимост от местоположението и вида на земята;
- Животновъдите получават правото да ползват пасища, ливади и мери от общинския поземлен фонд без търг по 10 дка на 1 ЖЕ.
Към тези средства следва да се добавят и други, по-малки суми по Националната ветеринарно-медицинска програма и други.
През 2016 г. се очаква да бъде въведена и Схема за хуманно отношение към животните към ПРСР, която ще обезпечи допълнителни средства за стопаните, отглеждащи животните на открито, поне през 150 дни от годината (което те без друго се предполага да правят) от близо 50 лв./крава.
Като цяло подпомагането в сектора може да се оцени като достатъчно. Проблемът е в механизма за разпределение на средствата, който по никакъв начин не стимулира действените, пазарно-ориентирани стопанства, опериращи на светло, а тъкмо напротив. Начинът на плащане „на глава“ не е обвързан с абсолютно никакви усилия за полагане грижи за животните и постигане на определени резултати (това важи и за схемата за животни под селекционен контрол – виж предната секция). Субсидират се полупазарни стопанства поддържащи животни най-вече заради субсидия.
Регламентът, определящ Схемите за обвързано подпомагане ((ЕС) № 1307/2013) е пределно ясен по отношение целите на доброволното обвързано подпомагане (а именно запазване настоящото равнище на производство), но дава сравнително голяма свобода на държавите членки по отношение на прилагането, критериите и контрола за изпълнението им. Това дава определена гъвкавост на страната ни по отношение поставянето на целите, които иска да постигне с обвързаната подкрепа и начините за постигането им.
Тези цели следва да са свързани с развитието на сектора, а именно – насърчаване на пазарно ориентираните стопанства и подобряване тяхната устойчивост, подобряване на развъдната и селекционна дейност, изсветляване на сектора.
За да бъдат постигнати тези цели е необходимо сега действащите схеми да бъдат преработени из основи.
