Пазарът на червено месо в България през 2019 година показва една все по-ясна тенденция – потреблението расте, а страната остава силно зависима от внос. Данните очертават сериозен дисбаланс между това, което българските ферми произвеждат, и количествата месо, които реално се търсят на пазара.
Не, няма грешка в посочените данни, защото …. просто защото анализа за производство на червено месо в България за 2019 година излиза чак сега – въпрос на … гледна точка или работа
На практика родното производство вече не успява да покрива дори половината от вътрешното потребление, а липсата на достатъчно суровина се компенсира основно чрез внос.
Вносът държи пазара
През 2019 година вътрешното потребление на червено месо в България достига 266 298.9 тона. Това е ръст от 3.2% спрямо предходната година и ясен сигнал, че търсенето продължава да расте.
В същото време общото производство от кланици и стопанства възлиза на 111 883.8 тона. Така българското производство покрива едва около 42% от нуждите на пазара.
Разликата идва отвън.
Външна търговия с червено месо
| Показател | Количество (тона) | Изменение спрямо 2018 г. |
|---|---|---|
| Внос | 165 332.5 | +2.7% |
| Износ | 10 917.5 | -22.1% |
| Ресурс на пазара | 277 216.4 | +2.0% |
Най-сериозният сигнал в данните е сривът при износа. Само за една година изнесените количества намаляват с над 22%, което показва отслабване на позициите на българското месо на външните пазари.
В същото време вносът продължава да расте и вече има ключова роля за снабдяването на вътрешния пазар.
Два района държат основната част от производството
Производството на червено месо в България остава концентрирано в няколко основни региона.
Северният централен район е водещ при свинете и формира 23.6% от общото количество месо, произведено в кланиците.
Южният централен район пък е най-силен при говедата и дребния рогат добитък, като достига дял от 23.2% от индустриалното производство.
На другия полюс остава Северозападна България, където делът вече се свива до едва 6.4% от националното производство. Това още веднъж показва колко силно секторът се концентрира в ограничен брой райони.
Повече кланици, но не и повече месо
През 2019 година в страната работят 85 лицензирани кланици за червено месо. Това са с 6 повече спрямо 2018 година.
Интересното е, че увеличението на броя обекти не води до ръст в индустриалното производство. Напротив – секторът продължава да изпитва недостиг на животни и суровина.
Всички кланици са одобрени за вътрешнообщностна търговия, което означава, че покриват европейските изисквания за хигиена и безопасност.
Пазар има, липсва достатъчно българско производство
Най-важният извод за фермерите е ясен – пазар за българско червено месо има. И то сериозен.
При сегашните нива на потребление страната има нужда от значително по-големи количества родна продукция, особено при говедовъдството и овцевъдството. В момента този недостиг се запълва основно с вносно месо.
Това поставя българските ферми в парадоксална ситуация – търсенето расте, но секторът продължава да губи позиции на собствения си пазар.
Ако в следващите години не се увеличат производството, угояването и задържането на животни в страната, зависимостта от външни доставки ще продължи да се задълбочава.
