Какво показват различните проверки в животновъдните стопанства
Поставеният въпрос за възстановяване на категоризацията на животновъдните стопанства и за по-прецизен контрол върху условията за подпомагане отново насочва вниманието към начина, по който се извършват проверките в сектора и какви резултати дават те на практика.
След обявените проверки от Българска агенция по безопасност на храните и Министерство на земеделието и храните част от животновъдните организации поставиха допълнително въпроса контролът да не се ограничава само до установяване на така наречените виртуални животни, а да обхваща и съответствието на животновъдните обекти с изискванията по член 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Такава позиция беше заявена от Национален съюз на говедовъдите в България, Асоциация за развъждане на черношарената порода в България, както и от други организации в сектора, които поставят въпроса контролът да обхваща както реалната наличност на животните, така и условията, при които те се отглеждат.
Проверка за виртуални животни – как започва контролът
При този вид проверка основната задача е да се установи дали броят на животните, записани в информационната система, съответства на наличните във фермата.
Контролът започва със сверяване на данните в системата ВетИС, където всяко животно е вписано с индивидуален номер от ушната марка. След това на място се прави физическо преброяване.
Проверяват се:
– ушните марки на всяко животно;
– съответствието с електронния регистър;
– отразени ли са продажби, клане, смърт или преместване;
– има ли животни, които фигурират само по документи;
– има ли животни на място, които не присъстват в регистъра.
Какво означава виртуално животно
За виртуално животно се приема животно, което присъства в системата, но при проверка не се намира във фермата.
Подобни случаи могат да възникнат при:
– забавено отписване след продажба;
– неотразена смърт;
– преместване без навременно вписване;
– несъответствие между документация и реално състояние.
Какво показва този тип проверка – Този контрол дава информация за:
– точността на водения регистър;
– проследимостта на животните;
– актуалността на данните;
– съответствието между заявеното и наличното.
Основният въпрос тук е дали животните, заявени в системата, действително се намират в стопанството.
Проверка по член 137 – какво се гледа в самия обект
Проверката по член 137 е насочена към състоянието и регистрацията на животновъдния обект.
Тук се проследява дали фермата отговаря на условията за регистрация и за отглеждане на животни.
Проверява се:
– има ли валидна регистрация на обекта;
– какъв е допустимият капацитет;
– какви помещения са налични;
– има ли водоснабдяване;
– има ли място за съхранение на тор;
– има ли условия за дезинфекция;
– има ли отделяне на болни животни;
– спазват ли се основните изисквания за биосигурност.
Как би протичал контролът на място – Инспекторите сравняват регистрацията на обекта с реалното му състояние.
При такава проверка се установява:
– дали броят животни съответства на разрешения капацитет;
– дали помещенията отговарят на вписаното предназначение;
– дали регистрацията е актуална;
– дали има промени, които не са отразени.
Основната разлика между двата вида проверки:
– При проверката за виртуални животни се установява: – има ли животните, които са вписани в системата
– При проверката по член 137 се установява: – при какви условия и в какъв обект се отглеждат тези животни
Тоест единият контрол е насочен към наличността, а другият към самото стопанство.
Какво показва общият анализ на проверките
Когато двата вида контрол се разглеждат заедно, може да се види:
– има ли съответствие между регистрация и реална дейност;
– има ли обекти с животни, но с непълно административно съответствие;
– има ли регистрирани обекти без реална производствена активност;
– има ли разминаване между наличност и документи.
Защо организациите поставят този въпрос
Според част от бранша пълната картина за едно стопанство може да се получи само когато се проследяват едновременно както животните, така и самият обект.
Това е и причината в сектора да се поставя въпросът при проверките да се обръща внимание както на регистрацията на животните, така и на условията, при които се извършва производството.
Към тази картина се добавя и въпросът за доказването на произведената продукция, тъй като според част от организациите контролът върху наличността на животните и състоянието на обектите е пряко свързан с реалната производствена дейност във фермите.
Именно затова в сектора се поставя и темата за проследяване на млякото, приплодите и реализираната продукция чрез документи, които да показват действително произведени количества и стопанска активност.
Според браншови представители така проверките дават по-пълна представа не само за броя на животните и условията на отглеждане, но и за това дали стопанството развива реално производство и участва в пазара.
Национален съюз на говедовъдите в България;
Асоциация за развъждане на черношарена порода – Добрич;
Национална асоциация на млекопроизводителите в България;
Асоциация на българските биволовъди;
Национална асоциация на месо- и млекопреработвателите;
Институт на жените фермери;
Съюз на животновъдите в България;
Асоциация на земеделските производители в България;
