В ЕК отново се засилва дебатът за бъдещето на подпомагането в животновъдството, след като нов научен доклад към европейската климатична политика препоръча част от директните плащания за най-емисионните производства постепенно да бъдат ограничени още в следващия програмен период след 2028 година.
Става дума за препоръка, изготвена от Европейския научен консултативен съвет по климатичните промени, според която част от сегашните плащания по Общата селскостопанска политика вече се разглеждат като климатично неблагоприятни, защото подпомагат производства с високи емисии на парникови газове, без да има достатъчно силен стимул за промяна в технологиите и начина на производство.
Най-пряко това засяга животновъдството, особено секторите с по-висока концентрация на говеда и интензивно производство, тъй като именно там се формира голяма част от метановите емисии в европейското земеделие. В доклада се посочва, че земеделието формира около 17% от нетните емисии на Европейския съюз, а целият агрохранителен сектор достига близо една трета от всички нетни емисии в Европа.
Един от най-чувствителните текстове в препоръките е предложението постепенно да бъдат прекратени така наречените обвързани плащания за животновъдство в периода 2028–2034 година, като освободените средства да бъдат насочени към преход към по-нискоемисионни системи на производство.
В документа изрично се посочва, че първо трябва да отпаднат плащанията за най-интензивните производства, но да се запази подкрепа за преход и адаптация, за да не се стигне до рязък срив в сектора.
Особено важен е фактът, че по сегашната ОСП базовите директни плащания достигат 120 милиарда евро за периода 2023–2027 година, което представлява 39% от целия бюджет на политиката. Именно част от тези средства според климатичния съвет трябва постепенно да бъдат пренасочени към практики, които доказуемо намаляват емисиите.
Предлага се също въвеждане на специална система за отчитане и остойностяване на емисиите в земеделието, при която замърсяващите производства постепенно да поемат по-голяма част от екологичната цена. На практика това означава, че в бъдеще емисиите от животновъдството могат да започнат да се отчитат подобно на други икономически сектори, където вече се плаща за въглероден отпечатък.
Наред с ограничаването на субсидиите се предлага и целево подпомагане за преход, включително инвестиции в нови технологии, промяна в храненето на животните, подобряване на торова обработка и по-ефективно използване на пасищата.
Животновъдният сектор вече реагира остро, защото фермерите предупреждават, че прекратяване на част от подпомагането без реална компенсация може да доведе до отпадане на значителен брой стопанства, особено в райони, където производството е единствен поминък.
Допълнително напрежение идва и от опасенията, че ако Европа намали вътрешното производство, това може да отвори още повече пазара за внос на месо и млечни продукти от държави извън Европейския съюз, където екологичните изисквания са значително по-ниски. Именно затова в самия доклад се предупреждава за риск от така нареченото въглеродно изместване — производство да напусне Европа, но глобалните емисии да не намалеят.
В документа се подчертава, че промяната трябва да бъде поетапна, защото в Европейския съюз в момента работят над 9 милиона ферми, а рязка промяна в системата би създала силен социален натиск в селските райони.
Паралелно с това се обсъжда част от бъдещото подпомагане да бъде обвързано не просто с броя животни или площ, а с конкретни резултати — намалени емисии, запазване на пасища, подобрено управление на почвите и доказани екологични ефекти.
Така дебатът около субсидиите вече навлиза в нова фаза: не дали ще има подпомагане, а при какви условия ще се дава то в бъдеще. За животновъдството това означава, че следващите години могат да донесат едни от най-сериозните промени в европейската финансова политика към сектора.
