Начало За почивка Когато въпросите започнат да се оказват неудобни

Когато въпросите започнат да се оказват неудобни

Всяко нещо си има лимит. Лимит на търпението, лимит на мълчанието, лимит на компромисите. Но идва момент, в който на човек просто му писва.

Писва му да обясняват вместо него, да решават вместо него, да се отнасят с него така, сякаш е вещ, която трябва само да стои на правилното място и да изпълнява правилното движение.

Защото има и такъв танц. Докато следваш ритъма, всичко е спокойно. Но в момента, в който спреш да играеш правилния танц, нещо се променя. Изведнъж ставаш неудобен. После труден. А накрая, ако не се вписваш в очакваните движения, вече си и „лошият“.

Не защото си направил нещо лошо, а защото не си направил това, което се очаква от теб. И тогава започваш да разбираш колко относителни могат да бъдат някои определения. Удобният човек е добър, неудобният човек е проблем. Мълчаливият е разумен, задаващият въпроси е подозрителен. Съгласяващият се е конструктивен, а несъгласяващият се вече „създава напрежение“.

Има обаче нещо, което не бива да се приема за нормално. Държание, което унижава, отношение, което поставя човек по-ниско, и опит някой друг да решава вместо него какво може да мисли, казва или пита. Това не е нормално отношение и не бива да се толерира.

До един момент човек може да подминава всичко това. Може да замълчи, да преглътне, да продължи напред. Но всяко нещо си има лимит. И когато той бъде преминат, това говори лошо не за този, който е търпял, а за този, който е решил, че търпението няма край. По-силният не се познава по това колко може да натисне по-слабия. Познава се по това колко може да понесе, без да унижи другия.

Става дума за натрупването. За всички онези малки моменти, в които някой е решил, че може да определя кое е позволено, кое е удобно и кое не — а ти трябва само да се съгласяваш.

И още нещо — никой не може да си присвоява чужд труд, чужди усилия и чужди резултати, без да е положил и грам усилие за тях. Името върху нещо не променя кой го е създал. Мълчанието на човека, който е свършил работата, не превръща чуждото присвояване в заслуга.

Защото идва моментът, в който човек спира да се интересува дали въпросът му ще бъде удобен. Започва да се интересува единствено дали е честен.

А оттам нататък думите вече не могат да бъдат върнати обратно.

НЯМА КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Exit mobile version