1. Пазарът – лабиринт от етикети и обещания
Според доклад на Европейската сметна палата от края на 2024 година, етикетите често не помагат, а объркват. Върху опаковките се трупат лога, цветни знаци и надписи като „натурално“, „био“, „без глутен“, без обяснение какво всъщност означават.
Вместо ясно послание към купувача, се получава объркване. Купувачът се губи между лъскави надписи и неясни обещания. Вместо да знае какво купува – се лута.
2. Няма кой да проверява навреме
Законите в Европейския съюз и отделните държави често не работят заедно. Отговорността е споделена между европейските и местните институции, а това води до пропуски.
У нас, например, проверките от страна на Агенцията по храните и Комисията за защита на конкуренцията често се случват след като някой подаде сигнал. Вместо да има редовен контрол, се действа след свършен факт. Затова фалшивите или подвеждащи етикети продължават да се срещат в магазините.
3. Един етикет – различно съдържание
Проучвания показват, че един и същ продукт – под една и съща марка – може да има различен състав в България и в други страни на Запад. Например в Германия едно масло може да съдържа повече мляко, а тук – повече растителни мазнини.
В някои случаи се променя дори вкусът или опаковката. Това е сериозен знак, че има различно отношение към купувачите в различните страни. Според закона това може да се приеме за нечестна търговска практика.
Какво може да се направи – от препоръки към действия
Еднакви етикети за всички
От Европейската комисия предлагат да се въведе единен етикет, който да стои отпред на всяка опаковка. Той трябва да показва по разбираем начин дали продуктът е полезен или не – на база на съдържанието. Един пример за такъв етикет е цветна скала, която ясно показва хранителната стойност.
Ясни думи, а не маркетингови трикове
Думи като „био“, „фермерско“, „домашно“, „естествено“ – трябва да имат ясни определения. Само така ще се избегнат празни думи и измамни реклами.
Истински проверки, а не само след сигнал
Българските институции трябва сами да започнат редовни лабораторни проверки – не да чакат да се получи оплакване. Особено при продукти, върху които пише: „без генно променени съставки“, „без алергени“, „био“, „без глутен“. Сравненията с продукти от други страни също са важни – за да не допускаме двойни стандарти.
Обучение за купувачите
Много хора не знаят какво означават фрази като „референтен дневен прием“, „без добавена захар“, „с фибри“ и други. Трябва да има информационни кампании – в училищата, по телевизията, в магазините – които да учат хората как да разчитат съдържанието на етикета.
Глоби и публичност
Трябва да се налагат реални глоби за подвеждащо етикетиране. А още по-важно – обществото да знае кои марки са били глобени. Ако има публичен списък с такива случаи, това ще възстанови доверието на хората.
Какво печелим, ако се направят промените?
| Проблем | Решение | До кога може да се направи | Полза |
|---|---|---|---|
| Прекалено много лога и знаци | Единен ясен етикет отпред | До 2 години | По-ясен избор и по-голямо доверие |
| Заблуждаващи надписи | Ясни определения на думите | До 3 години | По-малко подвеждане на хората |
| Контрол само при сигнал | Редовни лабораторни проверки | Веднъж годишно | По-сигурна храна за всички |
| Липса на знания | Образователна кампания | Постоянно | Повече осъзнати и сигурни потребители |
Етикетите не са украса – те трябва да казват истината
Темата не е само за етикети, а за уважение към човека, който купува и храни семейството си. Купувачът трябва да знае какво купува – не да гадае. Време е шарените опаковки да говорят ясно, а не да заблуждават.
