Постепенното отбиване и разделянето край ограда намаляват стреса и помагат на телетата по-лесно да преминат към самостоятелно хранене
Отбиването е един от най-чувствителните периоди в развитието на телето. Внезапното спиране на млякото и едновременното отделяне от майката могат да предизвикат силен стрес, който временно отслабва имунната система и увеличава риска от заболявания.
Затова все повече внимание се обръща на методи, при които отбиването се извършва постепенно, без рязко прекъсване на контакта между кравата и телето.
Контактът с майката намалява стреса
При опити с разделяне на кравите и телетата чрез ограда животните са можели да се виждат и да се доближават, но телетата вече не са могли да сучат.
Наблюденията показват, че телетата реагират сравнително спокойно. Те излизат да пасат, след което се връщат до оградата, лягат близо до майките си и преживят.
При кравите реакцията често е по-силна. Те могат да реват и да се движат продължително покрай оградата в търсене на телето.
Това показва, че внезапната раздяла не е единственият начин за отбиване и че запазването на визуалния и физическия контакт през оградата може да облекчи прехода.
Двуетапното отбиване е друг щадящ вариант
При двуетапното отбиване телето първо остава при майката, но временно не може да суче. За целта се използват специални носни приспособления.
Така телето постепенно свиква с липсата на мляко, докато продължава да бъде близо до кравата.
След около седмица приспособлението се отстранява и животните вече могат да бъдат разделени.
Основното предимство е, че две големи промени – спирането на млякото и отделянето от майката – не се случват едновременно.
Недостатъкът е необходимостта телетата да бъдат обработени два пъти – при поставянето и при премахването на приспособлението.
Отбиване край ограда вместо внезапна раздяла
Друг практичен вариант е кравите и телетата да бъдат разделени в две съседни пасища.
Около седмица преди отбиването животните могат да бъдат преместени на мястото, където ще се извърши раздялата. Така те имат време да свикнат с пасището и условията.
След това кравите се извеждат в съседното пасище, докато телетата остават на място. Оградата позволява на двете групи да се виждат, но не и да сучат.
Наблюденията при такова отбиване показват, че още на следващия ден голяма част от телетата започват нормално да пасат или да лежат близо до оградата. Кравите могат да останат неспокойни по-дълго и да се движат покрай оградата.
След около две седмици телетата вече са адаптирани към новия режим и могат да бъдат преместени.
Защо това е важно
При отбиването целта не е само телето да спре да суче. То трябва да премине към фуражна диета, да продължи да наддава и да остане здраво.
Рязкото отделяне от майката в комбинация с промяна на храненето и средата може да натовари организма му допълнително.
Затова методите, които позволяват постепенно спиране на сученето и запазване на контакта между кравата и телето, могат да бъдат по-щадящ подход към отбиването.
За стопанството това изисква малко повече организация, но може да намали стреса в един от най-важните преходни периоди за младите животни.
